Излязоха през стъклената врата вляво, онази фатална врата, която винаги се затръшваше и направо извеждаше в предния хол. Почти всички гости излязоха оттам, защото се оказа, че след вечерята в хола и съседните салони имаше един вид увеселение. Повечето от пациентите стояха на малки групи и се разговаряха. На две зелени сгъваеми маси играеха — домино на едната и бридж на другата; тук имаше само млади хора, между тях господин Албин и Хермине Клефелд. Освен това в първия салон имаше няколко оптически прибора за забавление: една стереоскопична кутия, през лещите на която можеха да се гледат поставените вътре фотографии, например един безкръвен венециански гондолиер в замръзнала поза; второ, един калейдоскоп във форма на зрителна тръба, където се гледаше с едно око и при леко превъртане на колелото се явяваха разноцветни звезди и арабески, които се меняха във вълшебна игра; накрай един въртящ се барабан, в който слагаха филмови ленти и като се погледнеше отстрани в него, виждаше се воденичар, който се бие с коминочистач, учител, който наказва някакво момче, един подскачащ въжеиграч и двойка селяни, които танцуваха лендлер. Ханс Касторп, отпуснал студените си ръце върху коленете, дълго време гледа в апаратите. Той се поспря малко и до масата за бридж, където неизлечимо болният господин Албин с отпуснати ъгли на устата и светски пренебрежителни движения раздаваше картите. В един ъгъл седеше д-р Кроковски, завързал бодър и сърдечен разговор с един полукръг дами, към които принадлежаха госпожа Щьор, госпожа Илтис и госпожица Леви. Гостите от „добрата руска маса“ се бяха оттеглили в съседния малък салон, който бе разделен от игралния салон само със завеси, и образуваха там своя, интимна група. Освен мадам Шоша там имаше един отпуснат господин с руса брада, хлътнал гръден кош и опулени очи; тъмнокестеняво момиче от оригинален и малко комичен тип със златни обеци и разбъркана коса на вълни; там бяха още д-р Блуменкол, който се бе присъединил към тях, и двама младежи с увиснали рамене. Госпожа Шоша носеше синя рокля с бяла дантелена яка. Тя седеше в средоточието на своята група на канапето зад кръглата маса, което бе в дъното на малкото помещение; лицето й бе обърнато към салона за игране. Ханс Касторп, който не можеше да наблюдава без неодобрение невъзпитаната жена, си помисли: „Тя ми спомня нещо, но не мога да кажа какво…“ Един висок човек на тридесетина години с оредяла коса на главата изсвири на малкото кафяво пиано три пъти подред сватбения марш от „Сън в лятна нощ“ и когато няколко дами го помолиха, той почна да свири мелодичното парче за четвърти път, след като мълчаливо бе изгледал дълбоко в очите дамите една след друга.
— Разрешено ли е да се осведоми човек за вашето здравословно състояние, инженере? — попита Сетембрини, който се бе разхождал с ръце в джобовете между гостите и сега пристъпи към Ханс Касторп.
Той все още носеше сивото, развласено сако и светлокарираните панталони. Когато го заговори, той се усмихна и Ханс Касторп отново усети нещо като отрезвяване при вида на този фино и подигравателно придръпнат ъгъл на устата под свода на черните мустаци. Между впрочем той погледна италианеца доста глупаво — с отпусната уста и кървясали очи.
— А, вие ли сте — каза Ханс — господинът от тазсутрешната разходка, когото срещнахме… при скамейката горе… при вадата… Естествено веднага ви познах. Ще повярвате ли — продължи той, ако и да знаеше, че не трябва да казва това, — ще повярвате ли, тогава в първия момент ви взех за шарманкаджия?… Това естествено бе чиста безсмислица — добави той, защото видя, че погледът на Сетембрини доби хладно изпитателен израз, — с една дума, ужасна глупост! Дори не мога да разбера как съм могъл…
— Успокойте се, няма никакво значение — отвърна Сетембрини, след като мълчаливо бе наблюдавал още един момент младия мъж. — А как прекарахте днешния ден, първия от престоя ви в тази градина на удоволствията?
— Много благодаря. Съвсем по правилника — отговори Ханс Касторп. — Предимно в „хоризонтално положение“, както разбрах, че обичате да казвате.
— Може и да съм се изразявал понякога така — усмихна се Сетембрини. — Е, и намерихте ли го забавен този живот?