После му се присъни, че се намира в училищния двор, където толкова години бе прекарвал междучасията, и тъкмо взима назаем един молив от мадам Шоша, която също се бе намерила там. Тя му дава наполовин изхабеното си червило, което се подава от сребърната гилза, а същевременно с приятно дрезгав глас го предупреждава непременно да й върне молива след часа; когато тя го погледна със своите тесни синьо-сиво-зелени очи над широките скули, той насила се откъсна от съня, защото вече бе разбрал и искаше да запомни за какво и за кого толкова живо му спомняше тя. Той побърза да съхрани за сутринта това прозрение, защото усети, че дрямката и сънищата отново го овладяват и скоро се видя принуден да бяга от д-р Кроковски, който го гонеше, за да му анализира душата, от което Ханс Касторп изпитваше див, почти безумен страх. Той бягаше от доктора със спънати нозе покрай стъклените преградки на балконите, с риск за живота си скочи в парка, опита се в своята неволя да се изкатери по пръта за знамето и се събуди изпотен в момента, когато преследвачът го бе хванал за панталона.
Но едва се бе успокоил малко и отново бе задрямал, когато се яви нова ситуация. Ханс Касторп се опитваше да избута с рамо Сетембрини от мястото му, а той стоеше и се усмихваше със своята фина, суха и подигравателна усмивка под гъстите черни мустаци, там, дето те се извиваха красиво нагоре, и тъкмо тази усмивка дразнеше Ханс Касторп. „Вие пречите! — чу се той ясно да казва. — Махайте се! Вие сте само един шарманкаджия и пречите тук!“ Но Сетембрини не се остави да го изместят; Ханс Касторп застана и се замисли какво да прави, когато съвсем ненадейно прозря какво всъщност е времето: нищо друго освен чисто и просто една „няма сестра“, стълбец живак без цифри — за тия, които искаха да симулират, при което се събуди с твърдото намерение да съобщи утре на Йоахим за това свое откритие.
С такива приключения и открития премина нощта, в която играха роля и Хермине Клефелд, и господин Албин, и капитан Миклозич, който отнесе в устата си госпожа Щьор, а прокурорът Параван го прободе с копие. Един сън обаче сънува Ханс Касторп, той даже се повтори нея нощ, и то двата пъти в същата форма — последния път на разсъмване. Той седеше в трапезарията със седемте маси, когато стъклената врата се затръшна с голям шум и влезе мадам Шоша в бяла блуза, с едната ръка в джоба, а другата на тила. Вместо обаче да иде на „добрата руска маса“, невъзпитаната жена безшумно пристъпи към Ханс Касторп и безмълвно му поднесе ръката си за целувка — но му поднесе не горната част, а дланта и Ханс Касторп целуна тази необлагородена, малко широка и късопръста ръка със загрубялата кожа около ноктите. Тогава го обзе отново от главата до нозете онова чувство на шеметна сладост, което бе усетил, когато за опит се бе освободил от гнета на честта и се бе радвал на бездънните предимства на срама — сега отново той преживя това насън, само че много, много по-силно.
Четвърта глава
Необходима покупка
— Свърши ли се вашето лято? — попита на третия ден Ханс Касторп иронично братовчед си.
Времето изведнъж страшно се беше влошило.
Вторият ден, който хоспитантът бе прекарал тук горе, беше разкошен летен ден. Небето светеше в наситеносин цвят над копиевидните върхове на смърчовете, докато селището във валога ярко проблясваше в горещината, а звънците на кравите, които обикаляха планинските пасбища и скубеха късата, стоплена трева, изпълваха въздуха със своя весел, успокоителен звън. Още на първата закуска дамите бяха се явили с тънки блузи, някои дори с прозрачни ръкави, което не на всички отиваше — на госпожа Щьор даже стоеше много лошо, мишниците й бяха като от сюнгер, лекото облекло съвсем не беше за нея. И господата от санаториума бяха съобразили по един или друг начин своята външност с хубавото време. Бяха се появили якета от лъскави материи и ленени костюми, а Йоахим Цимсен бе облякъл фланелени панталони в цвят на слонова кост към своето синьо сако — комбинация, която му придаваше напълно военен вид. Що се отнася до Сетембрини, той на няколко пъти бе казал, че възнамерява да си смени костюма. „Дявол да го вземе! — бе казал той, когато заедно с братовчедите отиде на разходка до курорта. — Слънцето пари, виждам, че ще трябва да се облека по-леко.“ Но въпреки изискания език той продължи да носи дългото си развласено сако с големите ревери и карираните си панталони — вероятно това бе целият му гардероб.