На третия ден обаче природата сякаш изведнъж бе сломена и целият ред на нещата — обърнат с краката нагоре; Ханс Касторп не вярваше на очите си. Беше след обеда и бяха лежали двадесетина минути, когато слънцето бързо се скри, грозни облаци с торфенокафяв цвят се издигнаха над югоизточния планински гребен и един вятър изведнъж се понесе по долината, докара някакъв непознат въздух и студ, който проникваше чак до костите, сякаш идеше от незнайни, ледени предели; температурата мигом спадна и всичко съвсем се преобрази.
— Сняг — обади се гласът на Йоахим зад стъклената преградка.
— Какво имаш предвид със „сняг“? — попита Ханс Касторп. — Да не искаш да кажеш, че сега ще завали сняг?
— Сигурно — отговори Йоахим. — Този вятър ни е познат. Дойде ли той, ще има пързалки.
— Глупости! — каза Ханс Касторп. — Ако се не лъжа, сега сме в началото на август.
Но Йоахим право бе казал, той бе посветен в условията тук. Защото след няколко мига бурята връхлетя на пристъпи, на пристъпи, изви се страшна снежна виелица, толкова гъста, че всичко изглеждаше обвито с бяла пара и почти нищо не се виждаше от селището и долината.
Целия следобед продължи да вали. Запалиха централното отопление и докато Йоахим си взе кожения чувал и невъзмутимо легна вън, Ханс Касторп избяга в стаята си, премести един стол до затопления радиатор и оттам загледа с често клатене на глава поразията вънка. На другата сутрин вече не валеше, но макар че външният термометър показваше няколко градуса над нулата, снежната покривка все още бе един фут дебела, така че пред учудените очи на Ханс Касторп се разстилаше истински зимен пейзаж. Отново бяха загасили отоплението. Температурата в стаята беше шест градуса над нулата.
— Свърши ли се вече вашето лято? — запита Ханс Касторп братовчед си с горчива ирония.
— Това не може да се каже — отвърна деловито Йоахим. — Ако ще бог, ще има още хубави летни дни. Това дори и през септември е много възможно. Но там е работата, че тук годишните времена не се различават много едно от друго, знаеш ли, те се смесват, така да се каже, и не се придържат о календара. През зимата често слънцето е толкова силно, че се потиш и при разходка събличаш сакото си, а през лятото, е, нали виждаш как е понякога тук през лятото. А и снегът — той всичко преобръща наопаки. Вали сняг през януари, но не много по-малко и през май, а и през август вали, както забелязваш. Общо може да се каже, че не минава месец, без да вали сняг, това можеш да го имаш като установено. С една дума, има зимни и летни дни, пролетни и есенни дни, но истински сезони всъщност тук горе при нас няма.
— Хубава бъркотия, няма що — каза Ханс Касторп.
С шушони и зимно палто той слезе с братовчед си до курорта, за да си купи одеяла за лежането, защото бе ясно, че само с неговото си одеялце няма да изкара при това време. За момент той дори смяташе да купи и кожен чувал, но после се отказа и стреснато отстъпи от тази мисъл.
— Не, не — каза той, — да се ограничим с одеялата! Долу ще ми влезнат пак в работа, одеяла има навсякъде, в това няма нищо особено или тревожно. Но такъв един кожен чувал е нещо съвсем специално, разбери ме правилно, ако си купя кожен чувал, ще ми се стори, че съм решил да годинясвам тук и че вече горе-долу съм и аз като вас… С една дума, нищо друго не искам да кажа, освен че не си струва за две-три седмици да купувам и чувал.
Йоахим се съгласи с това и така купиха в един хубав, богато снабден магазин от английския квартал две одеяла от камилска вълна в естествен цвят като Йоахимовите, един особено дълъг и широк модел от приятно меко качество, като наредиха веднага да ги изпратят в санаториума, в интернационалния санаториум „Бергхоф“, стая 34. Още днес следобед Ханс Касторп искаше да си послужи с тях за първи път.
Това естествено стана по времето след втората закуска, защото иначе дневната програма не предоставяше възможност за слизане до курорта. Сега валеше дъжд и снегът по улиците бе се превърнал в пръскаща ледена каша. На връщане настигнаха Сетембрини, който засланяше с чадър голата си глава и също отиваше в санаториума. Италианецът изглеждаше пожълтял и очевидно бе в елегично настроение. С чисти и добре оформени фрази той се оплака от студа, от влагата, която много трудно понасял. Поне да бяха отоплявали! Но тези окаяни властелини загасили отоплението, щом снегът спрял да вали — каква глупава наредба, какви подигравки със здравия разум! А когато Ханс Касторп забелязва, че според него умерената температура в стаите отговаря може би на лечебните правила — очевидно не искат да изнежват пациентите, — Сетембрини отговори с най-голяма подигравка. Виж ти, лечебните принципи! Свещените и непоклатими лечебни принципи! Ханс Касторп наистина говорел с правилния тон за тях, с тон на религиозност и преклонение. Само че поразително било — поразително в радостен смисъл, — че безусловна почит се ползват тъкмо тези измежду тях, които точно съвпадат с икономическите интереси на властелините… докато те си закриват очите пред другите принципи, за които това правило не важи… И докато братовчедите се смееха, Сетембрини почна да им разправя за баща си — във връзка с топлината, за която копнееше.