И Сетембрини почна да рецитира на италиански, като разтапяше на езика си красивите думи, клатеше главата си насам-натам и навремени затваряше очи, без да го бе грижа за това, че неговите слушатели нито дума не разбираха. Той очевидно искаше сам да се наслади на своята памет и на своето произношение, които да изтъкне и пред младите хора. Накрай той каза:
— Но вие не разбирате, слушате, без да схващате болезнения смисъл. Недъгавият Леопарди, господа, вникнете тук, преди всичко бе лишен от женска любов и това всъщност му отне възможността да се бори против осакатяването на душата си. Блясъкът на славата и добродетелта избледня в очите му, природата му се стори лоша — впрочем тя е лоша, глупава и лоша, тук му давам право — и той загуби вяра, страшно е да се каже, загуби вяра в науката и прогреса! Ето ви трагика, инженере, ето ви „дилема за човешките чувства“, а не при оная ваша там жена, отказвам се да насилвам паметта си за името й… Не ми говорете за „одухотворяване“, което се явява в резултат на болестта, за бога, недейте! Душа без тяло е нещо толкова нечовешко и ужасно, както тяло без душа, впрочем първото е рядко изключение, а второто е правило. По правило тялото е, което заглушава всичко останало, което притегля към себе си всичко важно, целия живот и по най-отвратителен начин се еманципира. Човек, който живее като болен, е само тяло, това е противочовешко и унизително, той в най-честите случаи не е нещо по-добро от един труп…
— Странно — каза изведнъж Йоахим, като се наведе напред да изгледа братовчед си, който вървеше от другата страна на Сетембрини. — Та и ти каза нещо подобно оня ден.
— Така ли? — каза Ханс Касторп. — Да, може наистина нещо подобно да ми е минало през ума.
Сетембрини помълча няколко крачки. После каза:
— Толкова по-добре, господа. Толкова по-добре, ако е така. Далеч бях от намерението да ви излагам някаква оригинална философия, това не е моя работа. Ако нашият инженер от своя страна е споменал нещо подобно, това само потвърждава предположението ми, че той упражнява ума си, че като даровит младеж засега само изпитва различните възможни становища. Даровитият млад човек не е някакъв неизписан лист хартия, той е по-скоро лист, върху който със симпатично мастило е написано вече всичко — и доброто, и лошото, — и задачата на възпитателя е да прояви доброто, като чрез съответно въздействие изличи завинаги погрешното, което иска да изпъкне. Покупки ли сте правили, господа? — попита той с променен, лек тон.
— Не, нищо специално — каза Ханс Касторп, — тоест…
— Взехме две одеяла за братовчед ми — отвърна Йоахим безразлично.
— За лежане… При тоя кучешки студ… Нали трябвало тия две-три седмици и аз да лежа — каза Ханс Касторп, като се засмя и погледна в земята.
— Аха, одеяла, лечение чрез лежане — каза Сетембрини. — Тъй, тъй, тъй. Виж ти, виж ти, виж ти. Ами че да: placet experiri! — повтори той с италиански изговор и се сбогува, защото бяха стигнали в санаториума; куцият портиер ги поздрави, а Сетембрини направо от хола отиде в общите салони, за да прочете преди обед вестниците, каза той. Изглежда, че искаше да се измъкне от второто лежане.