— Браво! — извика Сетембрини. — Браво, лейтенанте! Вие много добре определяте един безспорно нравствен момент от същината на музиката, а именно че тя придава на времето бодрост, дух и стойност чрез едно своеобразно и пълно с жизненост измерване. Музиката пробужда времето, тя ни пробужда за едно най-чисто наслаждение от времето, тя пробужда… и в тоя смисъл е нравствена. Изкуството е нравствено, ако носи пробуда. Ами ако върши обратното? Ако тя омайва, ако приспива, ако спъва дейността и напредъка? И това може музиката, тя основно познава въздействието на опиатите. Дяволско въздействие, господа! Опиумът е дяволско нещо, защото докарва безразличие, отпуснатост, бездействие, робски застой… Има нещо съмнително в музиката, господа. Аз настоявам, че нейната същина е двулична. Няма да прекаля, ако я обявя за политически неблагонадеждна.
Той продължи да говори по този начин и Ханс Касторп го слушаше, но не можеше да следи напълно мисълта му първо поради своята умора, а после и защото забавленията на веселата младеж долу на стъпалата го отвличаха. Добре ли виждаше какво ставаше там? Госпожицата с тапирското лице бе заета да шие копче на подвръзката на спортния панталон на момъка с монокъла! При това се задъхваше и потеше от астмата си, докато момъкът покашлюваше и закриваше устата си с нокътя, подобен на лъжица за сол. Вярно, те и двамата бяха болни, но въпреки това отношенията между младите хора тук горе бяха странни. Музиката засвири полка…
Хипе
Така неделният ден се открои от другите дни. Освен това следобедът се отличи с разходки, които различни групи от гостите предприеха с коли: няколко коли с двоен впряг бавно изкачиха след чая извития път към главния портал, за да вземат своите клиенти. Главно руси, и то руски дами.
— Русите се разхождат само с кола — каза Йоахим на Ханс Касторп. Те стояха заедно пред портала и са забавляваха да гледат заминаващите. — Ще ги закарат до Клавадел или до езерото, или до долината на Фуела, или до Клостерс, това са горе-долу разходките. Ако искаш, може и ние да поръчаме една кола, докато си тук. Но смятам, че засега доста си зает с аклиматизирането и нямаш нужда от други забавления.
Ханс Касторп се съгласи. Той си бе тикнал една цигара в устата, а ръцете в джобовете на панталона. Така той видя как дребната, весела, стара руска дама се разположи в една кола със своята суха племенница и две други дами; те бяха Маруся и мадам Шоша, която бе облечена в тънък шлифер с колан на гърба, но не носеше шапка. Тя седна до старата в дъното на колата, докато младите момичета заеха предните седалки. И четирите бяха весели, а устата им непрестанно бъбреха на техния си мек, сякаш без кости език. Те се разправяха и се смееха на покривката на колата, под която с трудности се наместиха, и на руските сладкиши, които пралелята бе взела като запас за из пътя в една дървена кутия, тапицирана с вата и книжни дантели, и още отсега предлагаше… Ханс Касторп с участие разпозна сподавения глас на госпожа Шоша. Както всякога, когато тази небрежна жена му се изпречваше пред очите, така и сега се утвърди в съзнанието му приликата, която бе търсил да открие и която му се бе присънила… Но смехът на Маруся, видът на нейните кръгли кафяви очи, които по детски поглеждаха над кърпичката, с която си закриваше устата, и на високите й гърди, които вътрешно съвсем не бяха здрави, му спомни за нещо друго, потресаващо, което неотдавна бе видял, и той погледна Йоахим предпазливо и без да си извръща главата. Не, слава богу, Йоахим нямаше такива петна по лицето, както тогава, а и устните му сега не бяха така печално изкривени. Но той гледаше Маруся с израз на очите, в който нямаше нищо военно, застинал бе в една стойка, която изглеждаше толкова унила и унесена, че можеше да се сметне за подчертано цивилна. Между впрочем той бързо се стегна и стрелна с очи Ханс Касторп, който едва смогна да отмести погледа си от него и да го зарее някъде другаде. При това той усети сърцето си да бие — безпричинно и на своя глава, както си имаше обичай да прави тук.