За тези свои съмнения и съображения Ханс Касторп подхвърли по свой начин някоя и друга дума, когато се бяха разприказвали с Йоахим за „Бергхоф“ и неговия главен лекар, но Йоахим възрази, че не се знаело дали придворният съветник Беренс днес все още е и пациент — той вероятно отдавна бил оздравял. Той отдавна почнал да практикува тук — отначало работил самостоятелно и скоро си създал име на безпогрешен аускултатор и сигурен специалист по пневмоторакс. После го привлекли в „Бергхоф“ — санаториума, с който от едно десетилетие толкова тясно бил свързан… Там отзад, в дъното на северозападното крило, се намирала квартирата му (д-р Кроковски квартирувал недалеч от него) и старшата сестра, онази дама от старата аристокрация, за която Сетембрини бе говорил така подигравателно и която Ханс Касторп досега бегло бе видял, водела малкото му домакинство на вдовец. Между впрочем придворният съветник живеел сам, защото синът му следвал в Германия, а дъщеря му била вече омъжена — за някакъв адвокат във френската част на Швейцария. Младият Беренс идвал понякога на гости през ваканциите, което се случило един път, и през времето на Йоахим; той добави, че тогава дамите в заведението били много развълнувани, температурите се дигали, ревността довеждала до караници и спорове по терасите за лежане и голяма навалица се трупала за специалните приемни часове на д-р Кроковски…
За частните консултации на асистента бяха определили отделна стая, която се помещаваше в добре осветения сутерен на санаториума заедно с голямото помещение за прегледи, лабораторията, операционната и рентгеновия кабинет. Говорим за сутерен, защото каменното стълбище, което водеше от приземието за там, действително създаваше впечатление, че се слиза в изба, което почти напълно беше измамно. Защото, първо, приземието бе доста високо, а и, второ, самата постройка бе издигната върху наклонена площ, на един склон, и помещенията на „сутерена“ гледаха напред, към парка и долината: обстоятелства, които до голяма степен унищожиха първоначалното впечатление от стълбата. Защото човек наистина смяташе, че слиза от едно „приземие“ в „подземие“, долу обаче все още се намираше в „приземие“ или може би само една-две стъпки под земята — това откритие развесели Ханс Касторп, когато веднъж придружи до „долу“ братовчед си, който бе отишъл при масажиста, за да си премери теглото. Там нарече клинична светлина и чистота; всичко бе от бяло по-бяло, вратите блестяха от белия лак, също и вратата на д-р Кроковски, на която бе прикрепена с кабарче визитната му картичка и към която се слизаше по още две стъпала от коридора, та помещението зад вратата придобиваше вид на средновековна килия. Тази врата се намираше вдясно от стълбището, в дъното на коридора, и Ханс Касторп не я изпускаше от очи, докато чакаше Йоахим и се разхождаше напред-назад по коридора. И той видя да излиза някой — една дама, която скоро бе дошла и чието име още не знаеше, дребничка, грациозна, с къдри над челото и златни обеци. Тя се наведе, докато изкачи стъпалата, прихвана полата си с една ръка, а с другата, по която имаше пръстени, притискаше кърпичка към устата си и все така приведена, погледна в пространството със своите големи, бледи, объркани очи. После тръгна със ситни крачки към стълбите, при което долната й фуста прошумоля, изведнъж спря, сякаш си припомни нещо, но отново заситни и изчезна по стълбището, без да се изправи и без да махне кърпичката от устните си.