— Буф! — казваше старата мома. — Ето я и нея. Няма нужда човек да вдига глава, за да се увери кой е дошъл. Разбира се, ето я, че минава; и колко прелестна е походката й, сякаш котенце се промъква към паничката с мляко! Ако можехме да си разменим местата, щяхте да я наблюдавате непринудено и удобно, както аз сега. Разбирам, че не винаги можете да си въртите главата към нея — бог знае какво ще си въобрази, ако забележи… Сега казва добър ден на сътрапезниците си… Би трябвало да погледнете, толкова приятно е да я наблюдава човек. Когато се усмихва и говори както сега, на едната й буза се появява трапчинка, но не винаги, а само когато иска. Златно дете е тази жена, разглезено създание, затова е толкова нехайна. Такива хора човек, ще не ще, трябва да обича, защото и да го дразнят със своето нехайство, това дразнене само дава нов подтик да ги обича, цяло щастие е да се дразниш и въпреки това да си принуден да обичаш…
Тъй шепнеше учителката зад ръката си, без да я чуват другите, докато мъхнатата червенина върху нейното лице на стара мома напомняше за свръхнормалната й температура; нейните похотливи приказки проникваха до мозъка на костите на горкия Ханс Касторп. Една известна несамостоятелност му създаваше потребност да получи от трета страна потвърждение, че мадам Шоша е възхитителна жена, а освен това младият мъж желаеше да бъде окуражен отвън за чувства, на които разумът и съвестта му поставяха възпиращи пречки.
Между другото тези разговори се оказаха малко плодотворни в делово отношение, защото госпожица Енгелхард при най-добро желание не знаеше нещо по-подробно за госпожа Шоша, не повече от останалите в санаториума, тя не се познаваше с нея, нито пък можеше да се похвали, че е близка с някой неин познат; единственото, с което можеше да блесне пред Ханс Касторп, беше това, че произхождаше от Кьонигсберг, значи, недалече от руската граница, и знаеше някоя и друга дума руски — оскъдни качества, в които обаче Ханс Касторп бе склонен да вижда нещо като далечни лични връзки с госпожа Шоша.
— Тя не носи пръстен — казваше той, — няма венчален пръстен, както виждам. Какво значи това? Нали ми казахте, че е омъжена?
Учителката се смущаваше, като че ли бе поставена натясно и трябва да се оправдава — толкова отговорна се чувстваше за госпожа Шоша пред Ханс Касторп.
— Не се захващайте за това — казваше тя. — Тя положително е омъжена. Няма никакво съмнение. Това, че се нарича мадам, не е само за по-голям респект, както правят някои чужденки, когато са малко по-зрели, не, ние всички знаем, че тя наистина си има мъж някъде в Русия, известно е на целия курорт. Моминското й име е друго, руско, а не френско, едно име на -анова или -укова, знаех го, но съм го забравила, ако искате, ще го науча пак; тук сигурно има мнозина, които го знаят. Пръстен ли? Не, тя не носи пръстен, и на мен ми направи впечатление. Боже мой, може би не й прилича, може би прави ръката й широка. Или пък намира за еснафско да носи венчален пръстен, такъв един гладък обръч… липсва й само кошничката с ключовете… не, тя има по-голям замах… Знам ги аз, руските жени имат в природата си нещо свободно, голям замах в своя стил. Освен това в такъв един пръстен има нещо отблъскващо и разочароващо, нали той е символ на подвластност, искам да кажа, придава на жената нещо монашеско, превръща я в цветенце „не-ме-докосвай“. Не бих се учудила, ако именно това си е мислила госпожа Шоша… Такава прелестна жена, в разцвета на годините си… Тя вероятно няма нито основание, нито желание да изтъква брачната си обвързаност пред всеки господин, комуто подава ръка…
Боже мой, колко труд само си даваше учителката! Ханс Касторп я погледна уплашен в лицето, но тя посрещна погледа му с някаква дива дързост. После и двамата помълчаха малко, за да си починат. Ханс Касторп ядеше и потискаше треперенето на главата си. После каза:
— А мъжът й? Не се ли грижи за нея? Никога ли не я посещава тук горе? Какъв е собствено той?
— Чиновник. Руски правителствен чиновник в някакъв далечен уезд, Дагестан, знаете ли, далече на изток, оттатък Кавказ, там е командирован. Не, нали ви казах, че никой не го е виждал още тук горе. А тя вече е пак от три месеца насам тука.
— Значи, не за първи път идва?
— О не, вече за трети път. А междувременно е пък другаде, в подобни заведения. Напротив, тя го посещава понякога, не често, един път в годината за някое и друго време.