„Този адвокат Сетембрини, мислеше той, едва ли е могъл да бъде голям правник и учен, като се имат пред вид неговият живот и разните му скитания.“ Но общият принцип на правото, така уверяваше внукът му, го въодушевлявал от детска възраст до края на живота му, а Ханс Касторп, макар и да не бе с много бистра глава и макар че обедът от шест блюда му тежеше, се мъчеше да разбере какво иска да каже Сетембрини, когато наричаше този принцип „източник на свободата и прогреса“. Под прогрес Ханс Касторп досега бе разбирал нещо като развитието на подемната техника през деветнадесетия век; и той намери, че господин Сетембрини съвсем не подценява такива неща, което очевидно не бе правил и дядо му. Италианецът отдаде дълбока почит на отечеството на двамата свои слушатели за това, че там бил изнамерен барутът, който превърнал бронята на феодализма във вехтория, а и печатарската преса; тя пък създала възможност за демократично разпространение на идеите, тоест за разпространение на демократическите идеи. В този смисъл той похвали Германия, а също и заради миналото й, макар че смяташе за справедливо да връчи палмата на първенството на своята родина, тъй като тя първа развяла знамето на просвещението, образованието и свободата, докато други народи още дремели в суеверия и робство. Ако обаче се прекланяше пред техниката и съобщенията, както бе сторил още при първата си среща с братовчедите при скамейката на склона, това не бе заради самите две сили, а заради тяхното значение за моралното усъвършенстване на хората — той радостно обясни, че именно такова значение им придава. След като техниката, каза той, все повече и повече подчинява природата, след като чрез връзките, които тя създава, чрез строежа на пътищата и телеграфите побеждава климатичните различия, тя се оказва най-надеждното средство за сближение между народите, за насърчаване взаимното им опознаване, за създаване на човечно равновесие помежду им, за превъзмогване техните предразсъдъци и накрая за постигането на всеобщото им обединение. Човешкият род идва от мрака, страха и омразата, но се движи по един светъл път към крайното състояние на симпатия, на вътрешно просветление, на доброта и щастие, а по този път техниката е най-доброто превозно средство, каза той. Но като говореше така, той на един дъх съчетаваше категории, които Ханс Касторп досега бе свикнал да си представя само далече разделени една от друга. Техника и нравственост — каза той. А после заговори дори за Спасителя на християнството, който пръв обявил принципа на равенството и единството, след което печатарската преса могъщо спомогнала за разпространението на този принцип, докато Великата френска революция го въздигнала в закон. По неопределими причини, но по най-определен начин това смути младия Ханс Касторп, макар че господин Сетембрини си служеше с толкова ясни и добре очертани слова. Един път, каза той, един-единствен път в живота си, и то когато навлизал в най-добрите си години, дядо му се почувствал щастлив от сърце — това било по време на Юлската революция в Париж. Тогава той ясно и открито заявил, че ще дойде време, когато всички хора ще турят тия три дни в Париж наравно с шестте дни на миросъзданието. Тук Ханс Касторп не можа да се въздържи и удари с ръка върху масата, учуден до дъното на душата си. Прекалено му се видя да се сравняват трите летни дни от 1830 година, през които парижаните постановили нова конституция, с шестте дни, в които господ-бог разделил земята от водата и създал вечните небесни светила, както и цветята, дърветата, птиците, рибите и целия живот; после, когато бе насаме с братовчед си Йоахим, той се поразговори с него и изрично подчерта, че намира това за свръхпрекалено и дори скандално.