— Преди двеста години — каза Сетембрини — имахте в страната си един поет, един чудесен стар сладкодумник, който отдаваше голямо значение на красивия почерк, защото смяташе, че той води до красив стил. Трябвало е само да иде малко по-нататък и да каже, че красивият стил води до красиви действия.
Да пишеш красиво, почти значело да мислиш красиво, а оттук до хубавите действия не било вече много далече. Всяко благонравие и нравствено усъвършенстване произхождало от духа на литературата, този дух на човешката чест, който бил едновременно и дух на човещината и политиката. Да, всичко това било едно цяло, било една и съща сила и идея и могло да се изрази в едно име. Кое било това име? Е, това име било съставено от добре известни срички, смисълът и величието на които братовчедите, сигурно не са разбрали досега както трябва — това име било: цивилизация! И докато устните на Сетембрини произнасяха това име, малката му десница се изхвърли нагоре, като на някой, който вдига тост.
Всичко това младият Ханс Касторп намираше за достопаметно — без ангажимент и повече за опит, но във всеки случай го намираше за достопаметно — и в този смисъл се изказа пред братовчед си, който тъкмо тогава бе пъхнал термометъра в устата си и можа само да избърбори нещо неясно, а после бе зает да отчете температурата и да я нанесе в таблицата, та не можа да вземе становище по гледищата на Сетембрини. Ханс Касторп, както казахме, драговолно си взе бележка от тях и се разтвори, за да ги приеме и подложи на изпитание; оттук става преди всичко ясно с какви предимства се отличава бодърстващият човек от този, който сънува глупави сънища, какъвто бе случаят с Ханс Касторп, който много пъти насън бе ругал господин Сетембрини в лицето като шарманкаджия и с всички сили се бе старал да го изтика нанякъде, защото „пречел тук“. Буден, той учтиво и внимателно го слушаше и с най-добро желание се стараеше да уравновеси и обуздае съпротивата, която се надигаше у него против предписанията и обясненията на ментора. Защото не бива да отречем, че в душата му се обаждаха известни противоречия: имаше такива, които от по-рано, открай време и винаги се намираха там, както и други, които се бяха появили във връзка със сега създаденото положение от неговите преживявания тук горе, които отчасти бяха за пред хората, отчасти бяха потайни.
Какво е човекът, колко лесно се мами съвестта му! Как тя умее да долови в гласа на дълга позволението за страстта! От чувство за дълг, заради справедливостта, заради равновесието Ханс Касторп изслушваше господин Сетембрини и благосклонно проверяваше неговите гледища върху разума, републиката и красивия стил, готов да се остави да му повлияят. Толкова по-допустимо му се стори след това да даде воля на размислите и мечтите си, но в друга, в противоположна посока — за да изкажем докрай нашите съмнения или цялото наше прозрение, той бе слушал господин Сетембрини само с цел да получи свободен пропуск от съвестта си, какъвто тя отначало не искаше да му издаде. Но какво или кой се намираше на онази, противоположната страна на патриотизма, на човешкото достойнство и на изящната литература, накъдето Ханс Касторп вярваше, че може отново да насочи мислите и действията си? Там се намираше… Клавдия Шоша, отпусната, разядена от червея на болестта, с киргизки очи; когато Ханс Касторп мислеше за нея (между впрочем „мислеше“ е един твърде въздържан израз за начина, по който вътрешно се занимаваше с нея), струваше му се, че отново се вози в лодката по онова холщайнско езеро и със смутени, заслепени очи поглежда ту стъклената дневна светлина над западния бряг, ту изтъканата от мъгла лунна нощ на източното небе.
Термометърът
Сметката на Ханс Касторп вървеше от вторник до вторник, защото беше дошъл в един вторник. Преди няколко дена той беше заплатил своята втора седмична сметка — скромна сметка за около 160 франка, скромна и евтина по негова преценка, дори като не се включат в нея незаплатимите неща на престоя тук (именно защото бяха незаплатими) и някои забави, които биха могли да пресметнат, ако искаха, например духовата музика, която свиреше всеки две седмици, и лекциите на д-р Кроковски; сами по себе си достатъчни бяха за тази сметка подслонът и гощавката, удобната квартира и петте пребогати ядената на ден.
— Не е много, по-скоро евтино е, не можеш да се оплачеш, че тук горе прекаляват — каза новакът на отколешния пациент. — Трябват ти, значи, около 650 франка месечно за храна и квартира, в които са включени вече лекарските грижи. Добре. Допусни, че раздаваш месечно още по 30 франка за почерпка, щом си приличен човек и държиш на любезни физиономии. Това са 680 франка. Добре. Ще ми кажеш, че има още такси и дребни разноски. Човек прави разходи за пиене, за козметика, за пури, за някоя екскурзия, някоя разходка с кола, ако щеш, а от време на време ще се появи и сметка от обущаря или шивача. Добре, но при все това ти не можеш и при най-добро желание да похарчиш дори 1000 франка месечно! Което не отговаря дори на 800 марки! Не се събират дори 10 000 марки за година. Повече в никой случай не е. И от това живееш.