Йоахим го завари още легнал, когато към единадесет часа удари гонгът и дойде да го вземе за закуска.
— Е? — попита той учуден, като пристъпи към стола…
Ханс Касторп помълча малко и не вдигна поглед. После отговори:
— Мда, най-ново е, че имам малко температура.
— Какво значи това? — запита Йоахим. — Гориш ли?
Ханс Касторп и този път забави малко отговора, след което някак си лениво обясни:
— Драги мой, отдавна усещам, че горя, още от началото. Но сега не става дума за субективни възприятия, а за точна проверка. Премерих си температурата.
— Премерил си си температурата?! С какво?! — попита Йоахим уплашено.
— Естествено с термометър — отвърна Ханс Касторп не без подигравка и строгост. — Продаде ми го старшата сестра. Но не знам защо се обръща към хората с думите „човече божи“. Не е много прилично. Все пак ми продаде набърже един много добър термометър; ако искаш да се увериш колко показва, ей го вътре върху умивалника. Повишението е минимално.
Йоахим бърже се извърна и отиде в стаята. Като се върна, той бавно каза:
— Вярно, показва тридесет и седем и пет и половина…
— Тогава е спаднал малко! — бърже го прекъсна Ханс Касторп. — Беше и шест.
— Това в никой случай не е минимално за преди обед — каза Йоахим. — Добре се наредихме — добави той и застана пред братовчед си, както застават, когато са се „наредили“ — с ръце на хълбоците и провесен нос. — Ще трябва да си легнеш.
Ханс Касторп имаше готов отговор.
— Не виждам — каза той, — не виждам защо ще трябва да лягам с 37,6, когато ти и мнозина други, които също нямат по-малко, свободно се разхождате.
— Но това е съвсем друго нещо — каза Йоахим. — Твоето заболяване е акутно и безобидно. Ти имаш температура от хремата.
— Първо — отвърна Ханс Касторп, като дори раздели думите си на „първо“ и „второ“, — не разбирам защо трябва да се пази леглото заради една безобидна хрема (нека приемем, че такова нещо съществува), а за друго — не. И, второ, нали ти казах, че от хремата не горя повече, отколкото преди нея. Настоявам — завърши той, — че 37,6 е равно на 37,6. Щом вие можете да се разхождате, мога и аз.
— Но аз трябваше да лежа четири седмици, когато дойдох — възрази Йоахим, — и чак когато се разбра, че от лежане температурата няма да спадне, ми позволиха да стана.
Ханс Касторп се усмихна.
— Е, та? — запита той. — Смятам, че твоят случай е малко по-различен, а? Ти май че се объркваш в противоречия. Първо правиш разлика, а след това поставяш под един и същ знаменател. Това са празни приказки…
Йоахим се обърна кръгом на пети и когато отново се извърна към братовчед си, загорялото му лице бе потъмняло с още един тон.
— Не — каза той, — аз не слагам нищо под един и същ знаменател, ти си една объркана глава. Смятам само, че си ужасно простуден, то и по гласа ти личи, и би трябвало да си легнеш, за да скъсиш процеса, нали до неделя искаш да си ходиш. Ако пък не щеш — искам да кажа, ако не щеш да си легнеш, недей. Никакви предписания не ти давам. Всеки случай сега трябва да вървим на закуска. Побързай, закъсняваме!
— Вярно. Хайде! — каза Ханс Касторп и отхвърли одеялата. Той влезе в стаята, за да прекара една четка през косите си, а в това време Йоахим още веднъж погледна термометъра върху умивалника, докато Ханс Касторп отдалече го наблюдаваше. После двамата слязоха мълчешком и заеха местата си в трапезарията, където навсякъде както винаги по това време се белееше млякото.
Когато джуджето донесе Кулмбахското пиво на Ханс Касторп, той решително се отказа. Предпочитал днес да не пие бира, нямало нищо да пие, не, много благодари, може би само глътка вода. Това направи впечатление. Как така? Какви са тия нововъведения! Защо не иска бира? Имал малко температура, подхвърли Ханс Касторп. 37,6. Дребна работа.
Тогава взеха да го заплашват с пръст и се получи странна картина. Взеха да го закачат, клатеха глави, намигаха с по едно око и размахваха показалци покрай ушите си, сякаш са излезли наяве дръзки, пикантни подробности за някой, който досега се е правел на непорочен.
— Я го виж ти него! — каза учителката и мъхнатите й бузи поруменяха, докато засмяна му се заканваше. — Какви истории чуваме, палави истории, а? Ще видим тази работа.