— Защото освен притъпленията — продължи придворният съветник — имате тук вляво едно изострено дишане, което стига почти до хрипове и несъмнено се дължи на прясно огнище — за сега не искам да говоря за каверна, но положително се касае до възпален участък и ако продължите долу досегашния си живот, драги мой, додето се усетите, целият ви бял дроб ще отиде по дяволите.
Ханс Касторп стоеше неподвижен, около ъглите на устата му се появи едно особено трепкане и ясно можеше да се види как сърцето му пулсира под ребрата. Той вдигна очи към Йоахим, но не срещна погледа му, а после отново се загледа в лицето на придворния съветник със сините бузи, също така сините изпъкнали очи и навитите от една страна мустачки.
— Като обективно потвърждение — добави Беренс — имаме и вашата температура: 37,6 в десет часа преди обед — това отговаря приблизително на акустичните възприятия.
— Аз пък мислех — каза Ханс Касторп, — че температурата се дължи на катара ми.
— А катарът? — прекъсна го придворният съветник. — На какво се дължи той? Слушайте сега какво ще ви кажа, Касторп, и внимавайте: доколкото знам, имате достатъчно мозъчни гънки. Въздухът тук при нас е добър за лекуване на болестта, нали така мислите? И това е действително така. Но той е добър и за самата болест, разбирате ли, той на първо място я насърчава, революционизира тялото, кара латентната болест да избухне и такова избухване, без да се обиждате, е вашият катар. Не знам дали още долу, в долината, не сте били фебрилен, но ако искате да узнаете мнението ми, вие във всеки случай още на първия ден сте получили тук горе температура, а не чак когато се е появил катарът.
— Да — каза Ханс Касторп, — да, наистина и аз смятам така.
— Вероятно веднага сте били като пиян — настави придворният съветник. — Това се дължи на разтворимите отрови, които се произвеждат от бактериите; те действат опияняващо върху централната нервна система, разбирате ли, и тогава човек усеща бузките си да горят. Засега най-напред ще вървите в леглото, Касторп; трябва да видим дали ще ви отрезвим след няколко седмици почивка на легло. За другото ще видим после. Ще снемем хубаво вашия интериор — сигур ще ви бъде интересно да видите как изглежда отвътре собствената ви личност. Но още отсега ви казвам: случай като вашия не се лекува на бърза ръка, той не позволява нито рекламни успехи, нито чудотворно излекуване. Открай време си мислех, че от вас ще излезе по-добър пациент, с повече талант за боледуване, отколкото този бригаден генерал насреща ни, който все иска да си върви, щом като слезе с няколко деления. Като че: „Мирно! Залегни!“ не е една също толкова добра команда като: „Мирно! Стой!“ Спокойствието тук е първият дълг на гражданина, а нетърпението нанася само вреда. Гледайте да не ме разочаровате, Касторп, и много ви моля да не опровергаете познанията ми за хората. А сега ходом марш, право в леговището!
С това придворният съветник Беренс привърши и седна до бюрото като много зает човек, който ще уплътни времето до следващия преглед с писмена работа. Д-р Кроковски пък стана от мястото си, пристъпи към Ханс Касторп, изви главата си косо назад, широко се усмихна, та всред брадата се жлътнаха зъбите му, постави едната си ръка върху рамото на младия мъж, а с другата сърдечно разтърси десницата му.
Пета глава
Вечната супа и внезапно просветление
Тук предстои едно явление, на което разказвачът сам с облекчение ще се позачуди, за да не се чуди прекалено много на свой ред читателят. Докато нашият отчет за първите три седмици от престоя на Ханс Касторп при онези тук горе (двадесет и един летни дни, колкото трябваше да престои тук по човешки предвиждания) погълна пространство и време, чиито размери напълно отговарят на нашите полупризнати очаквания, то преодоляването на следните три седмици от неговия престой на това място едва ли ще изисква толкова редове, думи и моменти, колкото коли, часове и цели надници отнеха първите: както ще видим, тези три седмици светкавично ще отминат и ще бъдат погребани.
Това би могло да ни зачуди; и все пак то е в реда на нещата и съответства на законите за разказването и слушането. Защото, съгласно този ред и тези закони, за нас времето ще бъде точно толкова дълго или кратко, нашето преживяване ще се разпростре или съкрати точно толкова, колкото за героя на нашия разказ Ханс Касторп, който по такъв неочакван начин бе засегнат от съдбата; освен това ще бъде полезно, с оглед на тайната на времето, да подготвим читателя и за съвсем други чудеса и феномени, отколкото току-що споменатите — феномени, с които ще се срещнем в неговата компания. Засега е достатъчно всеки да си спомни колко бързо отминава една поредица от дни, дори от „дълги“ дни, които човек прекарва като болен в леглото си: денят, който се повтаря, е все един и същ; но тъй като е все един и същ, в действителност не е много правилно да говорим за „повтаряне“, би трябвало да става дума за еднообразие, за едно спряло на място настояще или за вечността; на обед ти донасят супата, както вчера са ти я донесли и утре ще ти я донесат. И в същия миг нещо те обвява — ти не знаеш как и откъде; завива ти се свят, като гледаш донесената ти супа, формите на времената се премрежват, преливат една в друга, а това, което ти се открива като истинска форма на битието, е едно застинало настояще, през което вечно ти носят супа. Би било твърде парадоксално да говорим за скука във връзка с вечността; а парадокси искаме да отбягваме, особено в съвместния живот с този герой.