— Защо да го правя? — попита простичко Гилгамеш.
— Можеш да ни помогнеш да спасим света.
— Спасявал съм го и преди. Никой не ми беше благодарен. А сега той се намира в по-лошо състояние от когато и да било.
Усмивката на Алхимика стана свирепа.
— Обучи ги. Дай им сила. Ще си вземем Сборника от Дий и неговите Тъмни древни и ще върнем последните две страници на местата им. Ще го дам на близнаците: знаеш, че в „Книгата на Авраам“ има магии, които могат да направят този свят отново рай.
Царят се наведе към Софи и Джош.
— А има и магии, които могат да го превърнат в пепел — каза той разсеяно. Пръстът му се раздвижи, сочейки ту единия, ту другия, докато цитираше древния стих: — И безсмъртният трябва да обучи смъртните, и двамата, които са един, трябва да станат единия, който е всички. — Гилгамеш се облегна. — Един, който да спаси света, и един, който да го унищожи. Но кой точно?
Спомените на Вещицата се блъскаха в главата на Софи и случайни образи проникваха в съзнанието й.
Приливна вълна, която се носеше по тучна равнина и се стовари върху една гора, помитайки всичко пред себе си…
Редица вулкани, изригващи един след друг, които откъсваха големи парчета земя, а червено-черната лава се изливаше в морето и вдигаше облаци гореща пара…
Небесата кипяха от буреносни облаци, дъждът бе потъмнял от частици прах, снегът бе почернял от сажди…
— Нямам ясновидска дарба — сопна се Фламел. — Но едно знам със сигурност: ако близнаците не са обучени и не могат да се защитават, Тъмните древни ще ги хванат, ще ги покорят и ще използват невероятните им аури, за да отворят портите към царствата си. На Тъмните древни им липсва Последното призоваване от Сборника, но след като се сдобият със страниците, ще могат отново да завладеят света.
— Биха могли да започнат този процес дори и без страниците, ако разполагат с близнаците — каза Гилгамеш с равен и безизразен глас. — Последното призоваване служи за едновременно отваряне на вратите към всички Сенкоцарства.
— Какво ще стане с нас после? — попита Джош, нарушавайки дългото мълчание, което последва. Притисна ръка към гърдите си, за да опипа скритите под тениската му последни две страници от „Книгата на Авраам“.
— Няма да има „после“, поне не за вас и за останалите хора.
През следващите близо десет минути Паламед шофираше в пълно мълчание. След това Гилгамеш си прочисти гърлото и каза:
— Ще ви обуча на Водна магия при едно условие.
— Какво усло… — започна Джош.
— Приемаме — прекъсна го Софи. Обърна се да погледне към брат си. — Няма условия.
— Искам да ми обещаете, че когато всичко това свърши, ако сме оцелели, ще се върнете тук, при мен, с „Книгата на Авраам“ — каза царят.
Джош се канеше да попита още нещо, но Софи стисна пръстите му с всички сили.
— Ще се върнем, ако можем.
— В Сборника има една магия, още на първата страница. — Царят затвори очи и облегна глава назад. Произнасяше думите ясно и отмерено, а гласът му бе малко по-силен от шепот. — Аз стоях до рамото на Авраам и гледах как я записва. Това е словесната формула, която дава безсмъртие. Донесете ми я.
— Защо? — попита озадачено Джош. — Ти вече си безсмъртен.
Гилгамеш отвори очи и погледна към Софи, и тя изведнъж разбра защо той иска Книгата.
— Царят иска от нас да създадем обратната формула — каза тя тихо. — Иска отново да стане смъртен.
Гилгамеш се поклони.
— Искам да изживея живота си и да умра. Искам да бъда отново човек. Искам да съм нормален.
Седящата срещу него Софи Нюман кимна мълчаливо в знак на съгласие.
Глава 47
Макар че късното следобедно слънце топлеше лицето ѝ, Пернел изведнъж почувства, че се смразява.