— Нито пък аз — прошепна Вълшебницата. Щеше да разбере, ако с него се е случило нещо, щеше да го почувства.
— Защо не опиташ да се свържеш с него? — попита Скати.
— Бих могла да опитам, но ако бяга от някого…
— Мен ме откри — усмихна се Девата-воин. — Макар че доста ме стресна. — Тя бе стояла пред огледалото на банята и втриваше антисептичен крем в раните си, когато огледалото се замъгли, а после се избистри, за да разкрие Пернел Фламел. Скати едва не бръкна с пръст в окото си.
Идеята за ясновидство бе дошла на Пернел от безсмъртния човек с купата на анасази, когото по-рано бе уловила да я шпионира. Тя избра най-топлото място на острова, където белите камъни на фара бяха напечени от слънцето. Напълни плитка чиния с вода, седна и остави следобедното слънце да зареди аурата й. После помоли Де Аяла да държи останалите призраци на Алкатраз далеч от нея, докато сваля защитите си. Помоли го също така да я предупреди, ако Богинята-врана се приближи. Пернел не вярваше напълно на създанието.
Осъществяването на връзка със Сянката се оказа изненадващо лесно. Пернел познаваше Скатах от векове. Можеше ясно да си представи всяка нейна черта: яркочервената коса и блестящите зелени очи, кръглото й лице и луничките, обсипали правия й нос. Ноктите й винаги бяха начупени и изгризани. Изглеждаше като седемнадесетгодишно момиче, но всъщност беше на повече от две хиляди и петстотин години и бе най-големият майстор по бойни изкуства в света. Беше обучила повечето велики воини и герои от легендите и неведнъж бе спасявала живота на семейство Фламел. Те й се бяха отплатили със същото. Макар че Сянката беше с повече от хиляда и осемстотин години по-възрастна, Пернел бе започнала да мисли за нея, ако не като за дъщеря, то поне като за племенница.
— Кажи ми какво се случи, Скати — настоя Пернел.
— Никола и децата избягаха в Лондон. Той ги водеше да се срещнат с Гилгамеш.
Пернел кимна.
— Знам. Никола ми каза. Каза също, че и двамата близнаци са били пробудени — добави тя.
— Така е — съгласи се Скати. — Момичето е обучено на две от стихийните магии, но момчето няма никакво обучение. Затова пък има Кларент.
— Кларент — промърмори Пернел. Беше гледала как съпругът й вкарва древния меч в трегера над прозореца на дома им на Рю де Монморанси. Тя искаше да го унищожат, но той отказа. Изтъкна, че мечът е по-стар от десетки цивилизации и те нямат право да го разрушават; изтъкна също, че вероятно така или иначе оръжието не може да бъде повредено.
— А ти къде си? — попита Пернел.
— В Париж. — Лицето на Скатах ту идваше на фокус, ту се размътваше. — Това е много дълга история. Някои части от нея са доста отегчителни. Особено онази как бях завлечена в Сена от Дагон…
— Била си завлечена в Сена! — Това Никола не й го беше казал.
Скати кимна.
— Стана точно след като ме спасиха от Нидхьог, който вилнееше по парижките улици.
Пернел я зяпна с отворена уста. Накрая каза:
— А къде бяха Никола и близнаците, докато ставаше всичко това?
— Именно те бяха тези, които преследваха Нидхьог по улиците и ме спасиха.
Вълшебницата премигна изненадано.
— Това не ми звучи като моя Никола.
— Мисля, че беше по-скоро дело на близнаците — рече Скатах. — Особено на момчето, Джош. Той ми спаси живота. Мисля, че уби дракона.
— А после ти падна в реката — каза Пернел.
— Издърпаха ме — поправи я моментално Скатах. — Дагон изскочи като крокодил и ме сграбчи.
— Ти веднъж не се ли сражава с него и с един пасаж хора-риби на остров Капри?
Свирепите вампирски зъби на Скати проблеснаха отново.
— Хубав ден беше. — После усмивката й изчезна. — Както и да е, оказа се, че той работел за Макиавели в Париж.
— Чух, че италианецът бил там — кимна Пернел.
— Глава е на тайните служби или нещо такова. Бях само наполовина в съзнание, когато Дагон ме завлече във водата. Но Сена беше толкова студена, че от шока се събудих напълно. Бихме се в продължение на часове, докато течението ни влачеше. Не беше най-трудната битка в живота ми, но Дагон се намираше в своята стихия и водата до голяма степен омекотяваше ударите ми.
— Виждам, че е успял да те одраска.
— Чист късмет — изсумтя Скати пренебрежително. — Изгубих го някъде около Лес Дампс и ми трябваха два дни да се върна в града.
— Сега в безопасност ли си?
— С Жана съм. — Сянката се усмихна. — И със Сен Жермен. — Усмивката й се разшири. — Те са се оженили!
Тя се отдръпна назад и във водата изплува второ лице, с големи сиви очи върху дребно момчешко лице.
— Мадам Пернел.
— Жана! — Пернел се усмихна. Ако смяташе Скати за племенница, то Жана бе дъщерята, която никога не бе имала. — Значи най-после си се омъжила за Франсис?