— Е, срещаме се от векове насам. Време беше.
— Така е. Радвам се да те видя, Жана — продължи Пернел. — Иска ми се само да бе станало при по-добри обстоятелства.
— Съгласна съм — каза Жана д’Арк. — Времената сега са наистина тежки. Особено за Никола и децата.
— Те ли са близнаците от легендата? — попита Пернел, любопитна да чуе мнението на приятелката си.
— Убедена съм в това — отвърна веднага Жана д’Арк. — Аурата на момичето е по-силна и по-чиста от моята.
— Можете ли да стигнете до Лондон? — попита Вълшебницата.
Мъничкото лице във водата се размъти, когато жената на другия край на света поклати глава.
— Невъзможно. Макиавели контролира Париж и е блокирал града, твърдейки, че било въпрос на национална сигурност. Границите са затворени. Всички полети, плавателни курсове и влакове се следят внимателно и съм сигурна, че разполагат с описанието ни — поне с това на Скати. Навсякъде е пълно с полиция; спират хората по улиците и им искат документите, освен това има полицейски час в девет. Полицията разпространи неясен видеозапис от охранителна камера на Никола, близнаците, Скати и мен, заснет пред „Нотр Дам“.
Пернел поклати глава.
— Трябва ли ми да знам какво сте правили пред катедралата?
— Бихме се с гаргойлите — каза небрежно Жана.
— Знаех си, че не бива да питам. Загрижена съм за Никола и децата. Като познавам неговото чувство за ориентация, вероятно са се изгубили. А шпионите на Дий са навсякъде — добави жално Пернел. — Без съмнение са ги засекли още в мига на пристигането.
— О, не се тревожи, Франсис уреди Паламед да ги вземе. Той ще ги пази. Добър е — увери я Жана.
Пернел кимна в знак на съгласие.
— Но не колкото Сянката.
— Е, никой не е добър колкото нея — заяви Жана. — А ти къде си?
— Заседнала съм на Алкатраз. И имам проблеми — призна Пернел.
Лицето на Скати се приближи до това на приятелката й.
— Какви проблеми?
— Килиите са пълни с чудовища, а морето — с нереиди. Нерей пази водата, а един сфинкс броди по коридорите. Такива проблеми.
Усмивката на Жана д’Арк стана ослепителна.
— Е, щом имаш проблеми, трябва да ти помогнем!
— Боя се, че това е невъзможно — рече Пернел.
— Нали ти беше тази, която ме учеше едно време, че думата „невъзможно“ е безсмислена?
Пернел се усмихна.
— Наистина съм го казвала. Скати, познаваш ли някой в Сан Франциско, който би могъл да ми помогне? Трябва да се махна от този остров. Трябва да стигна до Никола.
— Никой, на когото да имам доверие. Може би някой от учениците ми…
— Не — прекъсна я Пернел. — Няма да подложа на опасност никой човек. Имам предвид някакъв Древен или Потомък, предан на нашата кауза.
Скати се замисли за минутка, после бавно поклати глава.
— Никой, на когото мога да имам доверие — повтори тя. Извърна глава и се заслуша в някакъв разговор зад себе си, а когато погледна пак към Пернел, свирепата й усмивка грееше. — Имаме план. Или по-скоро Франсис има план. Можеш ли да издържиш още малко? Ние идваме.
— „Ние“ ли? Кои „ние“? — попита Вълшебницата.
— Жана и аз. Идваме на Алкатраз.
— Как ще дойдете тук, щом не можете да стигнете дори до Лондон? — започна Пернел, но после водата затрепери и изведнъж безбройните призраци на Алкатраз изникнаха около нея, като вдигаха врява и зовяха за вниманието й. Връзката се разпадна.
Глава 48
Доктор Джон Дий стоеше пред големия прозорец на един от най-горните етажи на кулата „Кенъри Уорф“, лондонското седалище на „Енох Ентърпрайзис“. Посръбвайки билков чай от една димяща чаша, той гледаше как първите проблясъци на зората се появяват на източния хоризонт.
Изкъпан, с прибрана коса, облечен в шит по поръчка сив костюм, той изобщо не приличаше на мръсния скитник, появил се на охранителната будка на паркинга преди по-малко от час. Магьосника бе положил големи усилия да избегне камерите, а една простичка хипнотична магия бе приковала вниманието на пазача към черно-белите квадратчета на кръстословицата във вестника му. Дори и да искаше, мъжът не би могъл да откъсне поглед от нея. Като се криеше в сенките на празния паркинг, Дий стигна до частния асансьор и използва личния си код — 13071527, — за да се качи право горе в мансардните апартаменти.
Компанията на Дий „Енох Ентърпрайзис“ заемаше цял етаж от кулата „Кенъри Уорф“, най-високата сграда в Британия, разположена в самото сърце на лондонския финансов квартал. Магьосника имаше подобни офиси, разпръснати по целия свят, и макар че ги посещаваше рядко, поддържаше във всеки от тях луксозен частен апартамент. Във всеки офис имаше вграден висок сейф, който можеше да бъде отворен само с отпечатъка на дланта и сканиране на ретината на Дий. Сейфът съдържаше дрехи, пари в брой в подбрани валути, кредитни карти и множество паспорти с дузина различни имена. В миналото му се бе случвало да закъса без пари и дрехи и се бе заклел, че това никога няма да се повтори.