— Фламел и останалите избягаха с една кола — продължи Дий.
— Трябва да ги хвана.
— Значи още ги преследваш? — каза Макиавели.
— До смърт — отвърна Магьосника. — Което може да е по-рано, отколкото ми се иска — добави той. — Но съм се заклел да изпълнявам своя дълг към господарите си. Ти знаеш какво е дълг, нали, Макиавели?
Италианецът кимна.
— Знам. — Отпусна се пак в креслото. — Какво искаш от мен?
— Погледна към часовника. В Париж беше 5:45 сутринта. — Имай предвид, че след няколко часа излитам за Сан Франциско.
— Искам само да направиш едно телефонно обаждане.
Макиавели си замълча. Нямаше желание да се забърква. Знаеше, че този разговор може да се окаже много опасен. Неговият господар и този на Дий бяха донякъде противници, но и двамата искаха едно и също: Тъмните древни да се върнат на земята. И Макиавели знаеше, че трябва поне привидно да подкрепя това с всички сили. След връщането на Тъмните древни щеше да започне истинската борба за власт над планетата. Естествено, той се надяваше, че ще спечелят неговият господар и поддръжниците му, но ако господарят на Дий надделееше, можеше да се окаже полезно да има Магьосника за съюзник. Макиавели се ухили и потри ръце; това интригантстване му напомняше за добрите стари времена на Борджиите.
— Като глава на френските тайни служби — продължи Дий — сигурно имаш връзка с британските си колеги.
— Разбира се. — Италианецът закима. Изведнъж бе разбрал какво ще поиска Магьосника. — Нека се свържа с тях — каза бързо. — Ще им съобщя, че терористите, които са нападнали Париж, сега са в Лондон. Сигурен съм, че британските власти ще побързат да затворят летищата и гарите.
— Трябват ни също така блокади на пътищата и пропускателни пунктове.
— Сигурно може да стане. — Макиавели се изкикоти. — Ей сега ще се обадя.
Дий се покашля леко.
— Задължен съм ти.
— Знам — ухили се италианецът.
— Нека тогава ти поискам още една последна услуга — рече Дий. — Може ли да се забавиш малко, преди да съобщиш на нашите Древни къде се намирам? Дай ми само още един ден да намеря Алхимика.
Макиавели се поколеба, после каза:
— Няма да кажа на твоя Древен, а ти знаеш, че държа на думата си.
— Знам.
— Имаш още един последен ден — започна италианецът, но Дий вече бе затворил. Макиавели се облегна и допря телефона до устните си. После се зае да набира един номер. Беше обещал на Магьосника, че няма да съобщи на неговия Древен; но собственият му господар със сигурност би искал да знае.
— В Лондон на хоризонта се появиха оранжеви и розови ивици, набраздени с пурпурно и черно. Магьосника се взираше съсредоточено в небето, сивите му очи попиваха цветовете, поглъщаха ги жадно, докато чаят изстиваше в ръцете му. Знаеше, че ако не намери Алхимика и близнаците, това може да е последният изгрев, който ще види някога.
Глава 49
След като слънцето залезе, температурите рязко паднаха, а бризът, духащ откъм залива на Сан Франциско, бе студен и пропит с мирис на сол. От мястото си на вишката над кея Пернел се взираше надолу към острова. Макар че носеше няколко ката дрехи и бе събрала всички одеяла от килиите, за да се увие с тях, пак мръзнеше. Пръстите на ръцете и краката й бяха толкова вдървени, че изобщо не ги чувстваше, и бе захапала силно едно одеяло, за да не й тракат зъбите.
Не смееше да използва аурата си, за да се сгрее — сфинксът се бе освободил от своята ледена гробница и кръстосваше из острова.
Пернел бе стояла пред пашкула на Ареоп-Енап, опитвайки се да види някакви следи от движение, когато усети в соления въздух характерната миризма на създанието — зловонна смес от змия, лъв и стари пера. Миг по-късно Де Аяла изникна пред нея.
— Знам — каза тя, преди призракът да успее да заговори. — Всичко готово ли е?
— Да — отвърна той кратко. — Но сме опитвали това и по-рано…
Усмивката на Пернел беше сияйна.
— Сфинксовете са могъщи и ужасяващи… но не са особено умни. — Тя уви едно одеяло по-плътно около раменете си и потрепери от студ. — Къде е той сега?
— Върви през руините на къщата на надзирателя. Сигурно там са останали следи от миризмата ти. Не искам да те обидя, мадам — добави той бързо.
— Не се обиждам. Това е една от причините, поради които избрах да остана навън тази нощ. Надявам се, че силният вятър ще отвее всякаква миризма.
— Планът е добър — съгласи се Де Аяла.
— А как изглежда той? — попита Вълшебницата. Потупа дебелия пашкул на Ареоп-Енап, после се обърна и тръгна бързо.