Винаги си бе представял, че Пернел малко прилича на него, че е доволна да стои на заден план и да оставя съпругът й да си приписва всички заслуги. Всички в Европа познаваха името Никола Фламел. Някои дори знаеха за съществуването на Пернел. Италианецът кимна несъзнателно; тя беше силата зад този мъж.
От векове насам Макиавели водеше досие на семейство Фламел. Най-ранните записки бяха върху пергамент с прекрасни илюстрации; после идваше дебела ръчно изработена хартия с нарисувани с перо скици, а още по-късно — хартия с оцветени на ръка снимки. Най-новите документи бяха дигитални, с фотографии с висока разделителна способност и видеоматериали. Той беше запазил всичките си по-раншни бележки за Алхимика и жена му, но освен това те бяха сканирани и вкарани в шифрованата му база данни. Имаше обезсърчаващо малко информация за Никола и съвсем, съвсем малко за Вълшебницата. Толкова много неща за нея оставаха неизвестни. В едно френско донесение от четиринадесети век даже се предполагаше, че е била вдовица, когато се е омъжила за Никола. А когато Алхимика бе умрял, в завещанието си бе оставил всичко на племенника на Пернел, който се казваше Перие. Макиавели подозираше — макар че не разполагаше с доказателства, които да подкрепят предположението му, — че Перие може да е дете от първия й брак. Перие бе получил всички документи и вещи на Алхимика… а после просто бе изчезнал от историята. Векове по-късно в Париж се появи една двойка, която твърдеше, че са потомци на семейството на Перие. Те бързо бяха арестувани от кардинал Ришельо, но той бе принуден да ги пусне, след като разбра, че не знаят нищо за прочутия си предшественик и не притежават нищо от неговите книги и бележки.
Пернел беше загадка.
Макиавели бе похарчил цяло състояние да плаща на шпиони, библиотекари, историци и изследователи да ровят около тази загадъчна жена, но дори те бяха открили изумително малко. А когато се бе изправил лице в лице срещу нея в Сицилия през 1669-а, откри, че тя има достъп до необикновени — почти стихийни — сили. Използвайки знания, трупани повече от век, той я бе нападал с комбинация от магии и алхимични заклинания от целия свят. Тя бе парирала всички, проявявайки смайващи магически умения. До вечерта той бе изтощен, а аурата му — опасно отслабнала, но Пернел изглеждаше все така свежа и спокойна. Макиавели бе убеден, че ако връх Етна не бе изригнал, за да сложи край на битката, тя щеше да го унищожи или да доведе аурата му до спонтанно възпламеняване, което да го погълне. Едва по-късно осъзна, че вероятно енергиите, освободени от двамата, бяха предизвикали изригването на вулкана.
Николо Макиавели намести върху раменете си едно меко вълнено одеяло и натисна бутона, който плавно превърна удобното му кресло в двуметрово легло. Отпуснат по гръб, той затвори очи и задиша дълбоко. През следващите няколко часа щеше да обмисли проблема с Вълшебницата, но едно нещо вече бе кристално ясно: Пернел плашеше Тъмните древни. А хората обикновено се плашеха само от онези, които могат да ги унищожат. Една последна мисъл се завъртя по периферията на съзнанието му: коя — или какво — беше Пернел Фламел?
Глава 52
Таксито мина през една дупка на пътя и друсането събуди близнаците.
— Съжалявам — извика весело Паламед през рамо.
Джош и Софи се протегнаха сковано, тъй като ръцете и вратовете ги боляха. Джош механично прокара длан през рошавата си коса, прозя се широко и погледна през прозореца, примигвайки на слънчевата светлина.
— Това ли е Стоунхендж? — попита той, взирайки се в полето от висока трева, изпъстрена с диви цветя. После реалността го връхлетя и той отговори на собствения си въпрос, повишавайки тревожно глас. — Това не е Стоунхендж. — Завъртя се в седалката, за да погледне към Алхимика, и попита: — Къде ни водиш?
— Всичко е под контрол — обади се Паламед от шофьорското място. — На главния път има полицейски постове. Просто направихме малка отбивка.
Софи натисна един бутон и стъклото се спусна с жужене. Колата се изпълни с мирис на трева. Тя кихна и когато синусите й се прочистиха, осъзна, че може да различи ароматите на отделните цветя. Подаде глава през прозореца и обърна лице към слънцето и безоблачното синьо небе. Когато отвори очи, една червена пеперуда адмирал изпърха пред лицето й.