Двамата мъже представляваха странна двойка, когато се запътиха към изхода — Макиавели в своя шит по поръчка черен костюм и Били в своята избеляла дочена риза, протрити джинси и износени ботуши. Макар че летището бе претъпкано, никой не се приближаваше толкова, че да ги докосне, и тълпата несъзнателно се разтваряше пред тях.
— Значи това е просто едно бързо пътуване дотук и обратно? — попита Били.
— Надявам се да хвана още първия полет за дома — усмихна се Макиавели.
— Възхищавам се на увереността ти — каза американецът, без да влага никакви емоции в гласа си. — Но съм на мнение, че може би няма да е толкова лесно да се победи госпожа Фламел. — Излязоха на яркото следобедно слънце и той извади от джоба на ризата си чифт стари слънчеви очила.
— Всичко подготвено ли е? — попита Макиавели, докато влизаха в полумрака на паркинга.
Били извади ключовете на колата от джоба си.
— Наел съм лодка. Ще ни чака на кей 39. — Той млъкна, внезапно осъзнал, че италианецът вече не е до него. Обърна се назад, с ключовете на яркочервения тъндърбърд в ръка, и видя, че европейският безсмъртен се взира с възхищение в колата, която представляваше ярко петно от цвят и стил сред останалите обикновени коли.
— „Тъндърбърд“ кабриолет от 1959-а… не, 1960-а — поправи се Макиавели. Плъзна длан по блестящия капак и фаровете. — Великолепно.
Хлапето се ухили. Бе очаквал, че няма да хареса Николо Макиавели, но италианецът току-що се бе издигнал с едно ниво в очите му.
— Това е моята гордост и радост.
Безсмъртният обиколи колата, като се наведе да огледа колелата и ауспуха.
— Виж ти: всичко изглежда оригинално.
— Такова е — рече гордо Били. — Сменял съм ауспуха два пъти, но се погрижих резервните да са от същия модел. — Той влезе в колата и изчака, докато Макиавели си сложи колана. — Бих предположил, че ти си падаш по „Ламборгини“ или може би „Алфа Ромео“.
— „Ферари“ може би, но никога „Алфа“!
— Много коли ли имаш? — попита Били.
— Нито една. Имам служебна кола и шофьор. Аз самият не карам — каза италианецът.
— Не караш или не можеш?
— Не обичам да карам. Лош шофьор съм — призна Макиавели с крива усмивка. — Но пък, от друга страна, съм се учил на триколесна кола.
— Кога е било това? — попита Били.
— През 1885-а.
— Аз умрях през 1881-а. — Били поклати глава. — Не мога да си представя какво би било да не умея да карам — промърмори той, докато потегляха от паркинга. — То ще е все едно да не мога да яздя. — Натисна газта и колата се устреми напред, вмъквайки се в натовареното движение край летището. — Искаш ли да си вземем нещо за ядене? — попита той. — Тук има някои добри френски и италиански ресторанти…
Макиавели поклати глава.
— Не съм гладен. Освен ако ти не искаш да хапнеш.
— В последно време не ям много — призна Били.
Мобилният телефон на Макиавели изпиука.
— Извини ме. — Той извади тъничкия апарат и се втренчи в екрана. — Аха — каза доволно.
— Добри новини ли? — попита Били.
Макиавели се облегна в седалката и се ухили.
— Вчера заложих един капан; задействал се е преди няколко часа.
Били хвърли кос поглед към него, но запази мълчание.
— В мига щом разбрах, че жената на Алхимика е държана принудително в Сан Франциско, очаквах, че или той, или някои от съюзниците му ще опитат да се върнат там. Имаха две възможности: полета, с който пристигнах току-що, или лей-портала на „Нотр Дам“.
— Ще предположа, че си направил нещо на онзи лей-портал — ухили се Хлапето. — Звучи ми като нещо, което бих сторил аз.
— Лей-порталът се задейства в нулевата точка в Париж. Аз просто покрих камъните с алхимична отвара от стрити кости на мамут — кости от плейстоценската епоха — и добавих към сместа простичка магия за привличане.
Светофарът светна червено и Били спря колата. Дръпна ръчната спирачка и се завъртя в седалката, за да изгледа италианеца с нещо като възхищение.
— Значи, който е използвал лей-портала…
— … е бил завлечен назад във времето до плейстоценската епоха.
— Кога е било това? — попита Били. — Никога не съм залягал много над ученето.
— В периода от 1,8 милиона до около 11 500 години преди нашето време — усмихна се Макиавели.
— Наистина си те бива. — Били поклати глава. — А имаш ли някаква представа кой е задействал лей-портала?
— Една охранителна камера е била насочена към мястото през последните двадесет и четири часа. — Макиавели вдигна телефона си. На него се виждаше снимка на две жени, опрели гръб една в друга, по средата на осеян с камъни площад. — Нямам представа коя е по-дребната жена — каза италианецът, — но тази отляво е Скатах.