— Архонтска технология. Беше съвсем проста работа — рече мисловната форма. — Сега, ако дойдеш с мен, ще се постарая да уредя превоза ти…
— Тази мисловна форма е впечатляваща — каза искрено Магьосника, — но ако смяташ да вървиш сред човеците, ще трябва да поработиш малко над гласа. И над облеклото.
— Това не е от голямо значение — рече създанието. — Скоро вече няма да има човеци.
Глава 62
Пернел Фламел беше разочарована.
Докато стоеше сгушена върху вишката, където бе прекарала нощта, Вълшебницата отчаяно се надяваше, че някоя от малките платноходки, пръснати из залива, внезапно ще извие към острова и Скати и Жана ще слязат на брега.
Но с напредването на деня тя осъзна, че няма да дойдат.
Не се и съмняваше, че са опитали, и знаеше, че може да ги е спряло само нещо ужасно. Но също така я беше малко яд на себе си, задето бе хранила големи надежди.
— Идва лодка! — прошепна гласът на Де Аяла зад лявото й ухо и я стресна.
— Хуан! — тросна му се тя. — Ще ме вкараш в гроба! — Примъкна се до ръба на вишката, усещайки как я залива вълна от облекчение и мъничко вина, задето се бе съмнявала в приятелките си. Лицето й разцъфна в жестока усмивка; ако имаше до себе си Жана д’Арк и Скатах Сянката, нищо не би могло да й се опре — дори сфинксът или Морския старец.
Заплющяха огромни черни криле и тя видя как Богинята-врана се спусна в спирала от върха на фара и се понесе леко към кея почти точно под Пернел. Вълшебницата се намръщи; какво си въобразяваше тази твар? Скатах вероятно щеше да я убие и да я хвърли на нереидите — те не подбираха много-много какво ядат.
Тъкмо се готвеше да стане и да слезе от вишката, когато лицето на Де Аяла се материализира частично пред нея. Очите на призрака бяха разширени от тревога.
— Долу. Стой долу.
Пернел се просна на пода. Чу шума на извънбордов мотор и стърженето на дърво в дърво, когато лодката се удари в кея. После един глас заговори. Мъжки глас.
— Госпожо, за мен е чест да ви открия тук.
В този глас имаше нещо ужасно познато… Пернел се промъкна до ръба на вишката и надзърна надолу. Почти точно под нея италианският безсмъртен Николо Макиавели се кланяше дълбоко на Богинята-врана. Вълшебницата позна в младежа, който слизаше от лодката, безсмъртния, когото бе хванала да я шпионира вчера.
Макиавели се изправи и показа един плик.
— Имам инструкции от нашия Древен господар. Трябва да събудим спящата армия и да убием Вълшебницата. Къде е тя?
Усмивката на Богинята-врана беше свирепа.
— Нека ви покажа.
Глава 63
Близнаците спяха и сънищата им бяха съвсем еднакви. Сънуваха дъжд и вода, високи водопади, огромни пенещи се вълни и потоп, който някога едва не беше унищожил света.
Сънищата ги караха да потрепват и да бълнуват на множество езици, а веднъж Гилгамеш чу как двамата едновременно повикаха майка си на староегипетски — език, който бе използван преди повече от пет хиляди години.
През този дълъг ден Никола Фламел на няколко пъти се бе изкушавал да събуди близнаците, но Гилгамеш и Паламед бдяха над тях. Царят бе придърпал един варел до Джош; рицарят бе приседнал на един разбит сандък до Софи. Двамата бяха надраскали в прахта мрежа от квадратчета и играеха на шашки, като използваха за пулове камъчета и семена, и рядко продумваха, освен когато отбелязваха резултата с парченца от клечки.
Когато Фламел за първи път се бе приближил към близнаците, двамата мъже вдигнаха поглед с еднакво недоверчиви изражения на лицата.
— Остави ги на мира. Те трябва да спят — каза твърдо Гилгамеш. — Водната магия е уникална. За разлика от другите магии, които са външни — заклинания, които могат да бъдат наизустени, аура, която може да бъде заредена и оформена, — силата на Водната магия идва отвътре. Ние всички сме водни създания. Това е магията, с която сме родени. Аз пробудих това знание дълбоко в клетките им, в тяхното ДНК. Сега телата им трябва да се приспособят, нагодят и възприемат онова, което току-що са научили. Да ги събудим сега, би било твърде опасно.
Фламел скръсти ръце и погледна надолу към спящите близнаци.
— И докога се очаква да седим тук и да ги чакаме?
— Цял ден и цяла нощ, ако се наложи — сопна се Гилгамеш.
— В момента Дий обръща цялата страна с главата надолу да ни търси, а моята Пернел е заседнала на един остров, пълен с чудовища. Не можем просто да… — започна ядосано Фламел.
— Можем, и още как. И ще го направим. — Паламед бавно се изправи в цял ръст, извисявайки се над Алхимика. Върху лицето му бе изписана погнуса, а белезите под очите му изглеждаха ярки на фона на тъмната кожа. — Одеве ти ми каза, че не убиваш хора.