— Но аз не знам къде е — каза Софи.
— Алхимика знае… — Той се обърна да погледне към Фламел и Софи проследи взора му. В същия миг аурата на Никола изгасна и той се свлече на земята. Дий изкрещя победоносно и замахна над главата си с пращящия жълт камшик.
Глава 66
С крайчеца на окото си Джош зърна как аурата на Алхимика угасна. Погледна към него и го видя да пада.
И разбра, че се намира твърде далеч, за да стигне дотам навреме.
Обърна се рязко и Кларент разсече един мърляв едноок вълк, превръщайки го в прах, а после се завъртя на пета, като че ли хвърляше диск, и метна меча към Дий. Оръжието полетя във въздуха със свистене, което приличаше на котешки крясък, а камъкът сияеше в червено-черно. Магьосника го видя в последния момент. Камшикът в ръката му се превърна в сияещ кръгъл щит. Кларент го улучи по средата и от него се разлетяха черни и жълти искри. Магьосника падна на земята, а аурата му запращя и угасна. Той не се изправи.
Един вълк с детско лице се метна към Джош, раззинал челюсти, и момчето изсъска от болка, когато ноктите одраха ръката му. Внезапно вълкът избухна в облак прах. Софи изтръска черната пепел от острието на шамшира, който й бе дал Гилгамеш.
— Докарай колата, трябва да се махаме оттук.
Джош се поколеба, разкъсван между желанието да прибере Кларент и да отиде за колата. Над тях изплющяха крила и от нощното небе се спусна двуметрово плъхоподобно създание. Ноктите му бяха протегнати към Софи. Триумфалният му съсък премина в гъргорене, когато желязното острие мушна нагоре, превръщайки го в пясък.
— Веднага, Джош! — настоя Софи, като плюеше влезлите в устата й песъчинки.
Брат й се завъртя и хукна към колата. Нощта се изпълни с какофония от звуци: виене, скимтене и лай. Копита загърмяха по твърдата земя. Звуците се усилваха и приближаваха.
Паламед бе оставил ключа в стартера. Джош се плъзна на шофьорската седалка, пое си дълбоко дъх и го завъртя. Колата запали от първия опит. Той стисна здраво волана и настъпи педала на газта. Два вълка изчезнаха под колелата в облаци прах. Друг скочи върху капака, но Джош извъртя рязко волана и звярът се хлъзна долу, оставяйки дълги драскотини от нокти върху метала. Момчето прегази един черен като въглен вълк, който се промъкваше към Софи, и натисна спирачките.
— Да сте викали такси?
Но Софи не се качи.
— Вземи Паламед — сопна се тя. Затича покрай колата, като си сечеше път сред вълците от Дивия лов с металното острие, докато не стигнаха до Сарацинския рицар, който бе затънал до глезените в черен прах.
— Влизай, влизай! — извика Джош.
Паламед дръпна рязко вратата и първо наблъска вътре Софи, а после сам се хвърли на задната седалка. Джош потегли със свирене на гуми. Спря до Никола, който лежеше неподвижен на земята. Софи се наведе през вратата, хвана го за раменете и се опита да го издърпа вътре, но той бе прекалено тежък. Паламед се пресегна през нея и макар да беше изтощен и загубил много сили, издърпа Алхимика вътре с една ръка.
Софи удари с длан по разделителното стъкло.
— Давай, Джош, давай!
— Трябва да прибера Кларент.
— Внимавай, зад теб! — изпищя тя.
В огледалото за задно виждане Джош забеляза, че полето е пълно с чудовища. Те изглеждаха като част от Дивия лов, само че тези вълци бяха черни, със свирепи, почти маймунски лица, и два пъти по-големи от сивите вълци. Редом с тях тичаха огромни котки с цвят на въглен и с пламтящи червени очи.
— Какви са тези? — извика Джош.
— Проявления на Дивия лов от цялата страна — рече уморено Паламед.
Джош хвърли поглед към високата трева, където знаеше, че лежи Кларент, и взе решение. Трябваше му само миг да се добере до меча… но по този начин щеше да застраши всички. Още докато натискаше педала на газта към пода, осъзна, че старият Джош Нюман щеше да постави своите собствени нужди над другите и да отиде за оръжието. Беше се променил. Може би това имаше някаква връзка с магията, която бе усвоил, но се съмняваше. Преживяното през последните няколко дни го бе научило кое е по-важно.
Софи се подаде през прозореца, събирайки сили, които не знаеше, че притежава, и притисна палец към кръгчето на китката си. Върху земята, в права като стрела линия, лумна буен огън с ванилов аромат и двуметровите му пламъци принудиха нападащите твари да спрат.
— Какво да правя? — извика Джош. — Накъде да карам? — В светлината на фаровете се появи дървена порта. Джош не спря, само сви рамене и насочи колата право към нея, разбивайки я на парчета. Една дъска се удари в предното стъкло и проби дупка в него.
Паламед сграбчи Алхимика и не особено нежно разтърси главата му. Очите на Фламел се поотвориха леко и устните му се размърдаха, но от тях не излезе никакъв звук.