— Знаеш ли колко Тъмни древни и техни приближени са се опитвали да ме убият? — попита Пернел.
Ареоп-Енап сви рамене — жест, състоящ се от страховито помръдване на всичките му крака.
— Сигурно много? — предположи той.
— А знаеш ли колко от тях са още живи?
— Малко? — предположи Ареоп-Енап.
Пернел се усмихна.
— Много малко.
Глава 5
— Чакайте. Телефонът ми звъни.
Софи се шмугна в един вход, порови из джоба си и извади мобилния телефон. Батерията му се бе изтощила в Сенкоцарството на Хеката, но граф Сен Жермен й беше намерил зарядно, което да работи. Тя наклони екрана и се взря в необичайно дългия номер.
— Не знам кой е — каза момичето, като премести поглед от брат си към Никола.
Джош надзърна през рамото на сестра си и добави:
— Този номер не ми е познат.
— С колко започва? — попита Никола, като примижа, мъчейки се да фокусира върху екрана.
— Нула, нула, три, три…
— Това е кодът на Франция — каза Фламел. — Вдигни; може да е само Франсис.
— Или пък Дий, или Макиавели — каза бързо Джош. — Може би трябва…
Но преди да довърши, Софи вече бе натиснала бутона за приемане.
— Ало? — каза тя предпазливо.
— Аз съм! — Гласът на Сен Жермен звучеше безгрижно и без акцент. По всичкия шум на заден план Софи можеше да познае, че се обажда от улицата. — Дай да говоря със стария. И не му казвай, че съм казал това.
Софи потисна една усмивка и подаде телефона на Алхимика.
— Прав беше, Франсис е. Иска да говори с теб.
Никола прилепи телефона към ухото си и затисна другото с ръка, мъчейки се да заглуши шума от уличното движение.
— Ало?
— Къде сте? — попита Сен Жермен на латински.
Никола се огледа, като се опитваше да се ориентира.
— На Мерилибоун Роуд, тъкмо стигаме до метростанцията на Риджънтс парк.
— Чакай; някой звъни по другата линия. — Никола чу как Сен Жермен се отдалечи от телефона и предаде информацията на скорострелен старофренски. — Добре — каза графът миг по-късно. — Продължете направо по улицата и после чакайте пред църквата „Сейнт Мерилибоун“. Ще ви вземат с кола.
— Как да съм сигурен, че шофьорът работи за теб? — попита Никола.
— Прав си. Имаш ли причини да смяташ, че този разговор се подслушва?
— И италианецът, и англичанинът със сигурност разполагат с нужните средства — каза предпазливо Алхимика.
— Вярно е.
— Освен това ни чакаха нежелани посрещачи. Предполагам, че са докладвали, преди да тръгнат след нас.
— Аха. — Сен Жермен помълча, после каза внимателно: — Предполагам, че сте се погрижили за проблема дискретно.
— Много дискретно. Но…
— Но? — попита Сен Жермен.
— Макар че не използвах аурата си, бе освободено известно количество магическа сила. Това със сигурност ще привлече внимание, особено в този град.
Отново настъпи пауза; после Сен Жермен каза:
— Добре, току-що изпратих съобщение на шофьора. Нека ти напомня за празненството, което дадох във Версай през февруари 1758-а. Тогава имах рожден ден и ти ми подари една подвързана с кожа книга от личната си библиотека.
Устните на Никола се извиха в усмивка.
— Помня.
— Книгата още е у мен. Шофьорът ще ти каже заглавието — продължи той, като повиши глас, за да надвика трясъците на чукове на заден фон.
— Какъв е този шум? — попита Фламел, минавайки отново на английски.
— Работници. Опитваме се да укрепим къщата. Изглежда, има реална опасност да се срути в катакомбите долу, като отнесе със себе си и половината улица.
Никола понижи глас.
— Стари приятелю, не мога да изразя колко съжалявам за неприятностите, които донесохме на дома ти. Разбира се, аз ще платя за щетите.
Сен Жермен се изкикоти.
— Моля те, не си прави труда. Нищо не ми струва. Продадох изключителните права върху историята на едно списание. Сумата покрива изцяло ремонта, а рекламата в пресата е безценна; новият ми албум лети нагоре в класациите за сваляне от интернет… ако това не е противоречие — добави той със смях.
— Коя история? — попита Никола, като хвърли бърз поглед към близнаците.
— Че как, за газовата експлозия, която съсипа дома ми, разбира се — каза весело Сен Жермен. — Трябва да вървя. Пак ще ти се обадя. И стари приятелю — той направи пауза, — бъди внимателен. Ако имаш нужда от нещо — каквото и да е, — знаеш как да се свържеш с нас.
Никола натисна бутона за затваряне и върна телефона на Софи.
— Той каза…
— Чухме. — Пробудените сетива на близнаците им бяха позволили ясно да чуват и двете страни в разговора. — Газова експлозия ли? — попита Софи.