Фламел и спътниците му бяха оказали съпротива. Италианецът потърка разсеяно крака си, където го бе улучила сребърна стрела, състояща се от чиста аурална енергия. Тъмна синина със звездовидна форма покриваше цялото му бедро и той знаеше, че ще куцука в продължение на седмици. Близнаците бяха спасили всички, като унищожиха гаргойлите и уродчетата от „Нотр Дам“.
Макиавели бе стоял мълчаливо, гледайки със собствените си очи доказателството, че Софи и Джош наистина са близнаците от легендата. Това бе изумителна демонстрация на сила. Макар че момичето бе усвоило само най-основните неща в две от стихийните магии — Въздушната и Огнената, — бе очевидно, че вродените й умения са необикновени. А когато близнаците бяха съчетали аурите си, за да усилят мощта на момичето, той бе осъзнал, че Софи и Джош Нюман са наистина изключителни.
Отделът за връзки с обществеността на Макиавели бе разпространил историята, че унищожението на каменните изваяния на катедралата е причинено от киселинен дъжд и от глобалното затопляне. И в настоящия момент групи от археолози и студенти от парижките университети работеха по разчистването на площада, който бе опасан с ленти и метални прегради.
Италианецът се втренчи настойчиво в екрана, но той не показваше нищо. Защо Дий се беше върнал на онова място?
— Да го проследим ли? — Гласът на шофьора пропукваше поради смущения в сигнала.
— Да — каза бързо Макиавели. — Проследете го, но не се приближавайте до него и не се опитвайте да го задържите. Остави тази линия отворена.
— Слушам.
Макиавели зачака нетърпеливо, впил очи в неподвижния образ на колата върху екрана. Шофьорът заговори припряно с хората в другите две коли и им заповяда да заемат позиции край страничните изходи на голямата катедрала. Главният портал от страната на площада бе затворен. Безсмъртният гледаше как шофьорът мина пред камерата на таблото и изчезна наляво, притиснал телефона към ухото си.
— Насочва се към катедралата — каза задъхано шофьорът. — Влезе вътре. Няма изход — добави той бързо.
Фоновият шум се промени, когато мъжът се втурна вътре. Закънтяха стъпки, затръшкаха се врати; после Макиавели дочу екот на развълнувани гласове. Шофьорът говореше все по-високо и по-настоятелно, но думите му не се различаваха. Малко по-късно той пак се обади по телефона.
— Господине, тук има някакви архитекти и плановици, които проучват щетите. Обектът трябва да е минал точно покрай тях, но те твърдят, че никой не е влизал в катедралата през последния час. — Нотка на страх се прокрадна в гласа на мъжа; репутацията на Макиавели като безмилостен човек бе легендарна и на никого не му се искаше да докладва за провал. — Знам, че е невъзможно, но мисля, че… че го загубихме. — Гласът на мъжа заекна. — Аз… нямам представа как е станало, но изглежда… той не е в катедралата. Ще запечатаме сградата и ще повикаме още хора да търсят.
— Не. Оставете го. Върнете се в базата — каза много тихо Макиавели и затвори. Знаеше къде е Дий. Магьосника не беше в катедралата. Беше под нея. Беше се върнал в катакомбите под града. Но единственото нещо в стария Град на мъртвите бе Древният Марс Ултор.
А вчера Дий бе запечатал Древния в кост.
Глава 13
Миризмата на пържено се носеше над автомобилното гробище, като поглъщаше напълно мириса на метал и масло и влажния мускусен мирис на кучетата.
Фламел стоеше на най-долното стъпало на бараката. Въпреки тази допълнителна височина, той трябваше да държи главата си вдигната, за да гледа рицаря в лицето. Мъжът, когото Алхимика бе представил като Уилям Шекспир, се бе прибрал вътре и бе затръшнал вратата толкова силно, че цялата постройка се разтресе. Малко по-късно от комина се заиздига черен пушек.
— Когато е разстроен, той готви — обясни Паламед.
Джош преглътна тежко, после стисна носа си с пръсти и се насили да диша през устата, когато димът откъм бараката ги обгърна. И без това вече му се гадеше от пробудените му сетива и той знаеше, че трябва да избяга от миризмата на дим и смазка, иначе щеше да повърне. Видя, че сестра му го гледа с разширени от загриженост очи, и посочи с глава на една страна. Тя кимна, после се закашля и очите й се насълзиха, когато се появи още пушек на кълба около тях. Близнаците бързо се отдалечиха от разнебитената метална постройка, като стъпваха внимателно и избягваха дупките капани в калната земя. Джош потърка устните си с длан. Усети върху езика си вкус на олио и смазка.