— Или поне Никола твърди така — добави Джош, без да може да скрие горчивината в гласа си.
— И ти му вярваш? — попита Софи с любопитство. — Мислех, че му нямаш доверие.
— Така е — каза твърдо Джош. — Чу какво каза Паламед за него. Заради Фламел, заради онова, което той е направил или не е направил, са измрели стотици хиляди хора.
— Не Никола ги е убил — напомни му Софи и добави саркастично: — Убил ги е твоят приятел, Джон Дий.
Джош извърна поглед към металната барака. Не можеше да отвърне, защото това бе самата истина. Дий бе признал, че е предизвикал пожара и е пуснал чумата по света, в опит да спре семейство Фламел.
— Всичко, което знаем, е, че Фламел ни е лъгал от самото начало. Ами другите близнаци? — попита той. — Паламед каза, че Фламел и Пернел събират близнаци от векове. — Самото произнасяне на думата „събират“ предизвикваше у него гадене и неловко усещане. — Какво ли се е случило с тях?
Порив на леден вятър се втурна над автомобилното гробище и Софи потрепери, но не заради студения въздух. Втренчена в металната барака, без да поглежда към брат си, тя заговори много бавно, като подбираше внимателно думите си. Усещаше, че малко по малко се ядосва.
— След като семейство Фламел продължават да търсят близнаците, това означава, че всички други… какво? — Тя се завъртя да погледне към брат си и откри, че той вече кима в съгласие.
— Трябва да разберем какво се е случило с другите близнаци — каза Джош твърдо, изразявайки на глас нейните собствени мисли. — Неприятно ми е да те питам, но Вещицата знае ли? — рече той предпазливо. — Искам да кажа, знаеш ли дали Вещицата е знаела? — Още му бе трудно да приеме, че Вещицата от Ендор някак си е предала цялото си знание на сестра му.
Софи помълча за миг, после поклати глава.
— Вещицата, изглежда, не знае много за съвременния свят. Знае за Древните, за Потомците и за някои от най-старите безсмъртни хора. Чувала е за семейство Фламел, например, но никога не се е срещала с тях, преди Скати да доведе Никола при нея. Знам само, че тя от години живее в района на Охай без телефон, телевизор или радио.
— Добре, тогава забрави за това и изобщо не мисли повече за нея. — Джош вдигна едно камъче и го запрати към стената от смачкани коли. То задрънча и заподскача и зад метала се мярна някаква фигура. Червенооките кучета вдигнаха глави и го загледаха внимателно. — Знаеш ли, току-що ми хрумна нещо… — рече той бавно.
Софи го загледа мълчаливо.
— Как стана така, че аз започнах да работя за семейство Фламел, които събират близнаци, а ти си намери място в кафенето отсреща? Това не може да е съвпадение, нали?
— Предполагам, че не. — Софи кимна съвсем леко. Тя бе започнала да си мисли същото, в мига щом Паламед спомена за другите близнаци. Не можеше това да е съвпадение. Вещицата не вярваше в съвпадения, нито пък Никола Фламел и дори Скати бе казала, че вярва в съдбата. А освен това, разбира се, съществуваше и пророчеството… — Мислиш ли, че си получил работата, защото той е разбрал, че имаш близначка? — попита тя.
— След битката в Сенкоцарството на Хеката Фламел ми каза, че едва предния ден започнал да подозира, че ние сме близнаците от пророчеството.
Софи поклати глава.
— Почти нищо не помня от онзи ден.
— Ти спеше — каза бързо Джош, — беше изтощена след битката. — Споменът за сражението го накара да потръпне; тогава за първи път бе видял колко чужда му е станала сестра му. — Скати ми каза, че Фламел е човек, който държи на думата си, и трябва да му вярвам.
— Не мисля, че Скати би ни излъгала — рече Софи, но още докато го казваше, се зачуди дали тези мисли са нейни или на Вещицата.
— Може и да не ни е излъгала. — Джош притисна длани към лицето си и потърка челото си с пръсти, отмятайки назад дългата си руса коса. Опитваше се да си спомни какво точно се бе случило миналия четвъртък. — Тя не се съгласи с него, че не е знаел кои сме. Той каза, че всичко, което е направил, било, за да ни предпази: мисля, че с това тя беше съгласна — завърши той. — А последното, което ми каза Хеката, преди Световното дърво да изгори, беше:
„Никола Фламел никога и на никого не казва всичко“.
Софи затвори очи, опитвайки да се изолира от гледките и звуците на автомобилното гробище, и се съсредоточи. Насочи мислите си към началото на април, когато двамата бяха започнали временната си работа.
— Защо кандидатства точно за тази работа? — попита тя.
Джош примигна изненадано, после сбърчи вежди и напрегна паметта си.