— Изглеждаш болна — рече Пернел. — Може да си отидеш преди мен.
— Оковаващите символи ме тровят — сопна се Мориган, — но ти без съмнение знаеш това.
Пернел се обърна да погледне засукания квадратен глиф, който бе начертала на върха на най-близкото копие.
— Не знаех. Знам, че те държаха Ареоп-Енап затворен тук, но иначе той изглеждаше невредим.
— Ареоп-Енап е Древен. Аз съм Потомка от Следващото поколение. Как откри Символите? — попита Мориган и се изкашля сухо. — Много Древни и повечето Потомци вярват, че Оковаващите символи и Думите на силата са просто легенда.
— Не съм ги открила аз. Твоят приятел Дий ги бе използвал, за да затвори Ареоп-Енап в същата тази килия — рече Вълшебницата.
Тъмните устни на Мориган се сгърчиха от отвращение.
— Дий ли? Дий е знаел тези древни Думи? — Тя млъкна и поклати бавно глава.
— Не ми ли вярваш? — попита Пернел.
— О, напротив. Вярвам ти. Мисля, че познавам английския магьосник по-добре от всяко друго живо същество, но колкото повече научавам, толкова по-малко осъзнавам, че знам. Той никога с нищо не ми е показвал, че притежава това древно знание — завърши тя.
— А сега се чудиш кой му го е предал — рече проницателно Пернел. — Ареоп-Енап ми каза, че с Дий имало някой друг — мислеше, че е Древен, но бил толкова могъщ, че дори Стария паяк не можел да ги види. Сигурно ги е предпазвала някаква сложна скриваща магия. Без съмнение е била направена от господаря на Дий.
— Никой не знае кой е древният господар на Дий.
Пернел премигна изненадано.
— Дори и ти ли?
Дългите бели зъби на Мориган прехапаха черните й устни.
— Дори аз. Никой не знае, а онези, които са проявявали любопитство — Древни, Потомци или хора, — са изчезвали. Това е една от големите тайни… макар че най-голямата тайна е защо господарят му продължава да го закриля и да го пази жив въпреки многото му провали. Той цели векове не успяваше да залови теб и съпруга ти. — От нея се изтръгна кратък клокочещ смях. — Древните не са нито добри, нито щедри и със сигурност не прощават лесно. Познавам хора, които са били превърнати в прах само защото не са им се поклонили достатъчно ниско.
— Знаеш ли какво смята да прави Дий с всички същества на този остров?
Мориган я изгледа мълчаливо.
Пернел се усмихна.
— Има ли значение дали ще знам… след като и двете скоро ще умрем?
Богинята-врана се опита да кимне, но главата й бе залепнала здраво.
— Дий получи нареждане да събере създанията, но съм сигурна, че не знае какво възнамеряват да правят с тях Древните.
— Ти обаче знаеш — предположи Пернел.
— Виждала съм и по-рано да става нещо подобно — много отдавна дори по вашето човешко измерване на времето. Това е своеобразна армия — рече уморено Богинята-врана. — Когато му дойде времето, тя ще бъде пусната срещу града.
Пернел ахна. Изведнъж си представи небето над Сан Франциско пълно с прегладнели вампири, канализацията гъмжаща от таласъми и тролове, пейсти в залива, вендиго и клурикони по улиците.
— Ще настъпи касапница.
— Това е идеята — прошепна Мориган. — Как мислиш, че ще реагират човеците, като видят чудовища от митовете и легендите по улиците и в небето?
— С ужас, неверие. — Пернел си пое дълбок, треперлив дъх.
— Цивилизацията ще рухне.
— И по-рано е рухвала — рече презрително Мориган.
— И се е въздигала — каза бързо Пернел.
— Този път няма да се въздигне. Чух слухове, че имало подобни сбирки от същества — армии, зоопаркове, менажерии, наричай ги както искаш — на всеки континент. Предполагам, че ще бъдат пуснати по света в един и същи ден. Човешките армии ще изхабят личния състав и оръжията си срещу тези създания… а после, когато са изтощени и отслабени, онези, които наричате Тъмните древни, ще се върнат на земята. — Богинята-врана се засмя, после смехът й премина в мъчителна кашлица.
— Е, поне планът е такъв. Разбира се, това няма как да се случи, ако Дий не вземе последните две страници от Сборника. Без Последното призоваване Сенкоцарствата не могат да бъдат подредени в права линия. — Мориган се закашля пак. — Чудя се какво ли е подготвил господарят на Дий за него, в случай че се провали? Нещо жестоко, без съмнение — добави тя почти радостно.
— Но аз мислех, че той ти е приятел — каза Пернел изненадана. — Работила си с него в продължение на векове.
— Не по свое желание — сопна се Мориган. — Древните, на които служи Дий, ми заповядаха да изпълнявам неговите нареждания. — Тя опита да се обърне в лепкавата паяжина, но нишките се свиха и я хванаха по-здраво. — И виж докъде ме докара това.