Джош помогна на сестра си да се изправи. Бретонът й бе опърлен до ронливи кичури, скулите й бяха почервенели, а от веждите й бяха останали само петна.
Софи протегна ръка и прокара с пръст линия над очите на Джош.
— Веждите ти ги няма.
— Твоите също. — Той се ухили. Докосна скулите си. Усещаше лицето си стегнато, а устните — сухи и напукани, и изведнъж осъзна какъв късмет е извадил. Ако бе стоял няколко сантиметра по-близо до рова, сега щеше да е тежко обгорен. Софи протегна ръка и притисна кутре към бузата му. Той усети мирис на ванилия и приятна хладина плъзна по опърлената му кожа. Джош хвана ръката на сестра си и я дръпна от лицето си; върхът на кутрето й бе покрит със сребро. — Не бива да използваш силите си — каза той загрижено.
— Това е обикновено изцеряване — Жана го наричаше „ръкополагане“. Използва съвсем малка част от аурата, или даже никаква. Вече никога няма да имаме порязвания или синини. — Тя се усмихна.
— Имам чувството, че ще трябва да се тревожим за по-сериозни неща от порязвания — каза Джош. Обърна се да погледне през огнената завеса. Рогатия бог стоеше търпеливо от другата страна на пламъците. Бе скръстил ръце върху огромните си гърди, а в краката му лежаха димящите останки на тоягата. Макар че стотици вълци от Дивия лов се бяха превърнали в прах, оставаха поне още два пъти по толкова. Повечето се бяха събрали в полукръг зад Кернунос, седяха или лежаха, а поразяващо човешките им лица се взираха неотклонно в господаря им. Джош се извъртя в пълен кръг. Останалите вълци се бяха разположили из двора. Групичката беше напълно обкръжена. — Какво правят? — зачуди се той.
— Чакат — отвърна Паламед зад него.
Джош се обърна.
— Чакат ли?
— Знаят, че огънят няма да гори дълго.
— Колко ще гори?
— Час. Може би два. — Той обърна лице към небето, преценявайки времето. — Може би до полунощ, но това не е достатъчно. — Рицарят сви рамене. Черната му броня бе оцапана с кал и прах и миришеше на петрол. Скърцаше при всяко движение. — Ние построихме тази крепост по-скоро за уединение, отколкото за защита, макар че тя ни пазеше от някои по-неприятни създания, обитаващи тези земи. Но никога не е била предназначена да спре някого като Кернунос. — Той изведнъж хвърли кос поглед към Софи, сякаш му бе хрумнало нещо. Огънят се отразяваше в очите му и ги караше да блестят. — Ти си овладяла Огнената магия. Би могла да поддържаш пламъците.
— Не — каза веднага Джош и застана инстинктивно пред сестра си. — Ако тя дори се опита да направи нещо такова, това ще я убие, ще я овъгли.
Алхимикът кимна.
— Софи ще трябва да поддържа пламъците до заранта; не е достатъчно силна за това. Поне засега. Налага се да намерим друг начин.
— Аз знам някои магии… — започна Шекспир. — А също и ти, Паламед. Ами ти, Никола? Ако тримата действаме заедно, сигурно ще можем… — А после главата на Барда се завъртя рязко с разширени ноздри и очите му се присвиха.
— Какво има? — попита Паламед, като се обърна и примижа към огнената стена.
— Дий — казаха едновременно Шекспир и Фламел.
Още докато го изричаха, една дребна човешка фигурка, застанала до архонта, се очерта в сернисто жълто. Мъжът държеше пламтящ син меч.
— С Екскалибур — допълни Фламел.
Докато групичката го гледаше, Магьосника пъхна Екскалибур в огнената стена и го завъртя. Със съскане и цвърчене каменният меч прониза огъня, а после внезапен повей на леден вятър образува в бушуващите пламъци идеално кръгла дупка като прозорец. Дий погледна през отвора и се усмихна. Огънят се отрази кървавочервен в зъбите му.
— Виж ти, какво имаме тук? Господин Шекспир — чирак едновременно на Алхимика и на Магьосника. Ами че това си е направо семейна среща. И Паламед — Черния рицар, отново събран — почти — с мечовете, които управляваха и погубиха живота на господаря ти. И близнаците, разбира се. Толкова мило от твоя страна, Никола, да ми ги доведеш у дома, макар че щеше да е много по-удобно, ако бяхме приключили с тази работа още на Западния бряг. Сега ще трябва да ги връщам в Щатите. Но все едно, дай ми ги доброволно и ще си спестиш много неприятности.
Алхимика се изсмя, макар че в този звук нямаше никакво веселие.
— Не забравяш ли нещо, Джон?
Магьосника наклони глава на една страна.
— Никола, както ми се струва, ти си затворен зад пламъци и си обкръжен от Дивия лов. — Той посочи с палец към едрата фигура до себе си. — И разбира се, Кернунос. Този път няма как да се измъкнеш. Дори ти.