— Надявам се, че скоро ще мога да ви отведа в Америка — може би още утре. Но не можете да се върнете вкъщи. Поне засега.
— А кога? Не можем да бягаме и да се крием вечно. Родителите ни вече задават въпроси. Какво да им кажем? — Тя вдигна ръка и загледа как върху меката й плът се оформя гладка огледална сребърна кожа. — Как да им съобщим за това?
— Нищо няма да им казвате — рече простичко Никола. — Но може би няма и да се наложи. Нещата се развиват бързо, Софи. — От акцента му името й прозвуча екзотично. — По-бързо, отколкото съм си въобразявал или очаквал. Всичко се приближава към критичната си точка. Тъмните древни, изглежда, са изоставили всякаква предпазливост, в отчаяния си стремеж да ви заловят и да вземат страниците от Сборника. Виж какво направиха: пуснаха по света Нидхьог, Дивия лов и дори архонта Кернунос. Това са създания, които не са крачили по земята от векове. Те отдавна искат да хванат мен и Пернел живи заради онова, което знаем за Сборника и за близнаците; сега ни искат мъртви. Вече не се нуждаят от нас, защото притежават по-голямата част от Книгата и знаят, че вие двамата с брат ти сте близнаците от пророчеството. — Никола въздъхна уморено. — По-рано си мислех, че ние с Пернел разполагаме най-много с месец, преди магията за безсмъртие да загуби силата си и да умрем от старост.
Вече не мисля така. След малко повече от две седмици е Лита: лятното слънцестоене. Това е невероятно важен ден; ден, в който царствата на сенките се приближават до този свят. Смятам, че тогава всичко ще свърши, по един или друг начин.
— Какво искаш да кажеш с това „всичко ще свърши“? — попита Софи изтръпнала.
— Всичко ще се промени.
— Всичко вече се промени — тросна се тя. Страхът я караше да изпитва гняв. Джош се размърда, но не се събуди. — За теб всичко това е нормално. Ти живееш в свят на чудовища и създания от приказките. Но не и ние с Джош. Или поне доскоро не живеехме — поправи се тя. — Докато ти и жена ти не ни избрахте…
— О, Софи — каза меко Никола. — Това няма нищо общо с Пернел и мен. — Той се изсмя тихо на себе си. — Вие с брат ти сте били избрани много отдавна. — Той се приведе напред и очите му блестяха в мрака. — Вие сте среброто и златото, луната и слънцето. Носите в себе си гените на оригиналните близнаци, които се сражаваха на Дану Талис преди десет хилядолетия. Софи, вие с брат ти сте наследници на богове.
Глава 41
— Има ли някой, към когото можеш да се обърнеш за помощ? — попита Хуан Мануел де Аяла.
— Не съм сигурна. — Пернел се бе облегнала на едно дървено перило, почти точно над официалната табела, която приветстваше посетителите на острова.
ЗАТВОР НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ОСТРОВ АЛКАТРАЗ, ПЛОЩ 12 АКРА.
2.5 КИЛОМЕТРА ДО ТРАНСПОРТНИЯ ПРИСТАН.
ДОПУСКАТ СЕ САМО ПРАВИТЕЛСТВЕНИ СЪДОВЕ.
ОСТАНАЛИТЕ ТРЯБВА ДА ПОДДЪРЖАТ ДИСТАНЦИЯ 200 МЕТРА.
НИКОЙ НЕ СЕ ДОПУСКА НА БРЕГА БЕЗ ПРОПУСК.
Над табелата с червена боя бяха изписани думите „Индианци, добре дошли“, а под нея с по-големи, избледнели червени букви пишеше „Индианска земя“. Пернел знаеше, че тези надписи датират от 1969-а, когато Американското индианско движение бе окупирало Алкатраз.
Вълшебницата бе прекарала остатъка от следобеда в методично обикаляне из острова, търсейки някакъв начин да избяга. Нямаше лодки, макар че дървеният материал беше в изобилие и тя за кратко се замисли дали да не направи сал, като използва кърпи и одеяла от експонатите в килиите, за да привърже дървото. Смяташе се, че през 1962-а трима затворници са избягали, като построили собствен сал. Но Пернел знаеше, че нищо няма да мине покрай Нерей и свирепите му дъщери. От мястото си на втория етаж на пристана, над книжарницата, тя можеше да види как главите на нереидите се полюшват върху водата точно пред нея, а дългите им коси се стелят зад тях като водорасли. Отдалеч може да приличаха на тюлени, но за разлика от тях бяха неподвижни и я пронизваха със студени, немигащи очи. От време на време Пернел зърваше острите им зъби, докато дъвчеха още мятащи се риби. Без съмнение бяха чули какво е направила на баща им.
При своята обиколка из острова тя бе намерила дрехи и сега носеше комплект груби затворнически панталони и риза, които бяха поне с два размера по-големи и я дращеха навсякъде. Те представляваха част от експозицията, която по-рано бе посрещала многобройните посетители на острова. Но от месеци насам, след като компанията на Дий го бе купила, на Алкатраз не бяха идвали посетители. Пернел откри, че много от килиите са украсени с артефакти и предмети, принадлежали някога на затворниците. Докато обикаляше килиите, бе намерила тежко черно палто и го беше взела. Макар да миришеше на мухъл и да бе леко влажно, беше далеч по-топло от леката й копринена рокля и това означаваше, че няма да й се налага да хаби от енергията си, за да се сгрява. Не беше открила никаква храна, но намери в кухнята прашна метална купа и след като я почисти, можеше да я напълни с вода от многото дъждовни локви на острова. Водата имаше лек привкус на сол, но не чак толкова, че да й прилошее.