Когато се приближиха до къщата, пред чиято врата стоеше Дороти, те се спряха и си зашепнаха нещо, като че ли се бояха да се приближат. Дребната старица тръгна напред и като стигна до Дороти, се поклони дълбоко и каза с нежен глас:
— Добре дошла, най-благородна магьоснице, в Страната на дъвчащите. Безкрайно сме ви благодарни, задето убихте Злата магьосница от Изток и задето освободихте народа ни от робство.
Дороти слушаше учудена тези приветствени думи. Какво ли иска да каже дребната старица, като я нарича магьосница и твърди, че била убила Злата магьосница от Изток? Дороти беше добричко, незлобиво момиче, което циклонът бе отнесъл на хиляди километри далеч от къщи, и през целия си живот не бе убивала никого.
Старицата очевидно очакваше отговор и Дороти заговори колебливо:
— Вие сте много любезна, но сигурно има някаква грешка. Аз никого не съм убила.
— Както и да е, нали вашата къща я уби — засмя се старицата, — а то е все едно. Вижте — тя посочи единия ъгъл на къщата, — краката й още стърчат под гредата.
Дороти погледна и извика от уплаха. Наистина точно под ъгъла на голямата греда, на която се крепеше къщата, стърчаха два крака, обути в сребърни островърхи обувки.
— Олеле, олеле! — изпищя тя изумена и сплете ръце. — Навярно къщата е паднала върху нея. Какво ще правим сега?
— Нищо — спокойно каза старицата.
— Но коя е тя? — недоумяваше Дороти.
— Злата магьосница от Изток, както вече ви казах — обясни жената. — Тя държеше всички дъвчащи в робство. В продължение на дълги години ние трябваше да й робуваме ден и нощ. Сега всички сме свободни и ви благодарим за голямата услуга.
— Кои са дъвчащите?
— Това са хората, които живеят в Източната страна, в която Злата магьосница властваше.
— И вие ли сте от дъвчащите?
— Не, аз съм тяхна приятелка, въпреки че живея в Северната страна. Когато дъвчащите видели, че Магьосницата от Изток е мъртва, ми изпратиха бързо съобщение и аз дойдох веднага. Аз съм Магьосницата от Север.
— О! — извика Дороти. — Вие истинска магьосница ли сте?
— Да, разбира се — потвърди дребната старица. — Но аз съм добра магьосница и хората ме обичат. Не съм толкова могъща, колкото Злата магьосница, която управляваше тук. Иначе щях да освободя дъвчащите.
— Но аз мислех, че всички магьосници са зли — каза момичето доста уплашено, че пред нея стои истинска магьосница.
— О, не! Това е голяма грешка. Имаше само четири магьосници в цялата земя на Оз. Две от тях — тази, която живее на Север, и тази, която живее на Юг, са добри магьосници. Зная, че това е така, защото аз съм една от тях и не мога да греша. Тези, които живеят на Изток и на Запад, действително са зли магьосници. Но сега, след като убихте едната, остана само една зла магьосница в Страната на Оз — тази, която живее на Запад.
— Ама — каза Дороти, като помисли малко — леля Ем ми е казвала, че всички магьосници са измрели преди много, много години.
— Коя е леля Ем? — попита дребната чудата старица.
— Леля ми, която живее в Канзас, откъдето дойдох.
Магьосницата от Север се позамисли, наведе глава и впери очи в земята. След това вдигна глава и каза:
— Аз не зная къде се намира Канзас, защото не съм чувала досега някой да спомене тази страна. Но кажете ми — цивилизована ли е тази страна?
— О, разбира се!
— Сега разбирам. В цивилизованите страни, предполагам, не са останали магьосници, нито вълшебници, нито вещици, нито чародеи. Но, виждате ли, Страната на Оз никога не е била цивилизована, тъй като сме откъснати от останалия свят. Затова ние все още имаме магьосници и вълшебници между нас.
— Кои са вълшебниците? — запита Дороти.
— Самият Оз е Великият вълшебник — отговори магьосницата и гласът й стана тих като шепот. — Той е по-силен от всички нас, взети заедно. Той живее в Изумрудения град.
Дороти се готвеше да запита още нещо, но в това време дъвчащите, които стояха безмълвни, нададоха силен вик и посочиха ъгъла на къщата, където лежеше Злата магьосница.
— Какво има? — попита дребната старица. Но щом отправи поглед към мястото, започна да се смее.
Краката на мъртвата магьосница бяха изчезнали и от нея не бе останало нищо друго освен сребърните обувки.
— Тя беше толкова стара — обясни Магьосницата от Север, — че слънцето бързо я изсуши. Това е краят й. Но сребърните обувки са ваши и вие може да ги вземете и да ги носите.
Тя се наведе, взе обувките и след като ги изтупа от праха, ги подаде на Дороти.
— Магьосницата от Изток се гордееше с тези сребърни обувки — каза един от дъвчащите. — Те имат някаква вълшебна сила, но каква, никой не знае.