— Дойдох за сърцето.
— Много добре — отвърна Оз, — но трябва да изрежа дупка в гърдите ти, за да мога да сложа сърцето точно на мястото му. Надявам се, че няма да те заболи.
— О, не! — усмихна се Дърварят. — Нищо няма да усетя.
Тогава Оз донесе едни тенекеджийски ножици и изряза малка четвъртита дупка от лявата страна на гърдите на Дърваря. След това извади от едно чекмедже хубаво сърце, цялото от коприна и напълнено със стърготини.
— Не е ли красиво? — попита човечецът.
— Но дали е добро сърце?
— О, много е добро — заяви Оз. Той сложи сърцето в гърдите на Дърваря, върна тенекиената изрезка и я запои грижливо там, отдето беше изрязана.
— Ето — каза той, — сега имаш сърце, с което всеки би могъл да се гордее. Съжалявам, че ти направих кръпка на гърдите, но наистина не можеше да се избегне.
— Кръпката няма никакво значение — зарадва се щастливият Дървар. — Много съм ви благодарен. Никога няма да забравя добрината ви.
Тенекиеният дървар се върна при приятелите си, които му пожелаха много щастие по случай голямата сполука.
Сега към тронната зала се отправи Лъвът. Той почука на вратата.
— Влез! — каза Оз.
— Дойдох за моята смелост — заяви Лъвът, като влизаше в стаята.
— Много добре — отвърна дребният човечец, — ще ти я донеса.
Той отвори един шкаф, свали от най-високата полица една зелена стъкленица и изсипа съдържанието й в изящно гравиран зелено-златист съд. После сложи съда пред Страхливия лъв. Той го подуши, но не му хареса. Обаче Вълшебникът каза:
— Пий!
— Какво е това? — попита Лъвът.
— Ако се влее в теб, то ще бъде смелост. Нали знаеш, че смелостта винаги е в някого. Така че това не може да се нарече смелост, докато не го погълнеш. Затова те съветвам да го изпиеш колкото може по-скоро.
Лъвът не се колеба повече и изпи течността до капка.
— Как се чувстваш сега? — попита Оз.
— Изпълнен със смелост — отговори Лъвът и се запъти радостно към приятелите си, за да им съобщи за голямото си щастие.
Останал сам, Оз се усмихна радостен от своя успех. Той бе дал на Плашилото, на Тенекиения дървар и на Лъва точно това, от което те смятаха, че се нуждаят. „Как да не бъда измамник, мислеше си той, когато тези хора ме карат да върша неща, които, както всеки знае, са невъзможни. Лесно беше да направя и Плашилото, и Дърваря, и Лъва щастливи, защото си въобразяваха, че мога всичко да правя. Обаче само с въображение няма да мога да върна Дороти в Канзас. Наистина, не зная как може да стане това“.
Как излетя балонът
Цели три дни Оз не се обади на Дороти. Това бяха тъжни дни за малкото момиче, въпреки че приятелите й бяха напълно щастливи и доволни. Плашилото им каза, че има чудни мисли в главата, но не ги сподели с тях, защото знаеше, че никой освен него не би могъл да ги разбере. Когато се движеше, Тенекиеният дървар усещаше, че сърцето му се блъска в гърдите, и той довери на Дороти, че е открил, че новото му сърце е по-добро и по-нежно от предишното, което било от плът и кръв. Лъвът заяви, че не се бои от нищо и че с радост би отишъл срещу цяла армия хора или десетки свирепи калиди.
И така, всички от малката дружина бяха доволни освен Дороти, която повече от всякога жадуваше да се върне в Канзас.
На четвъртия ден за голяма нейна радост Оз я повика. Щом тя влезе в тронната зала, той я заговори весело:
— Седни, мило дете. Струва ми се, че намерих начин да те изведа от тази страна.
— И да ме върнете в Канзас ли? — прекъсна го тя нетърпеливо.
— Е, не съм съвсем сигурен за Канзас, защото нямам ни най-малка представа, къде се намира. Най-важното е да прекосиш пустинята. От там лесно ще можеш да се отправиш за дома си.
— А как ще прекося пустинята?
— Ей сега ще ти кажа какво мисля — каза дребният човечец. — Аз се озовах в тази страна с балон. Ти също дойде по въздуха, понесена от един циклон. Затова смятам, че най-добрият начин да се прекоси пустинята е по въздуха. Разбира се, че е извън моите сили да предизвикам циклон. Но дълго мислих и вярвам, че ще мога да направя балон.
— Как? — извика Дороти.
— Балонът се прави от копринен плат и се облепва с лепило от вътрешната страна, за да не изпуска газ. В двореца има колкото искаш копринен плат, така че няма да бъде трудно да направим балон. Но в цялата ми страна няма водород, за да напълним балона с него, та да може да лети.
— Щом няма да може да лети — отбеляза Дороти, — няма да ни послужи за нищо.
— Така е — отвърна Оз. — Но има и друг начин, за да полети — като го напълним с топъл въздух. Топлият въздух не е толкова практичен, както водородът, тъй като, ако се охлади, балонът ще падне в пустинята и ще бъдем загубени.