Дороти отнесе обувките в къщата и ги сложи на масата. След това пак излезе при дъвчащите и каза:
— Много искам да се върна при леля и чичо. Можете ли ми помогна да намеря пътя?
Дъвчащите и магьосницата се спогледаха, после се обърнаха към Дороти и поклатиха глава.
— На изток, недалеч от тук — обясни един от дъвчащите, — има огромна пустиня и никой жив човек не е могъл да я прекоси.
— Същото е и на юг — каза друг. — Аз съм бил там. Югът е Страната на квадратните.
— Чувал съм — каза третият дъвчащ, — че и на запад е същото. А страната, която обитават мигащите, се управлява от Злата магьосница от Запад. Тя ще ви зароби, щом стъпите на нейната земя.
— Северът е моята страна — каза старицата — и отвъд границата й се разстила същата огромна пустиня, която обкръжава Страната на Оз. Боя се, мила моя, че ще трябва да останете да живеете при нас.
Като чу тези думи, Дороти зарида, защото се чувстваше самотна сред тези странни хора. Изглежда, че сълзите й натъжиха добрите дъвчащи, тъй като те веднага извадиха кърпичките си и също заплакаха. А дребната старица свали шапката си, закрепи върха й на края на носа си и в същото време почна да брои с тържествен глас: едно, две, три. Изведнъж шапката се превърна в плоча, на която с тебешир бе написано с големи букви: „Нека Дороти отиде в Изумрудения град“.
Дребната старица свали плочата от носа си и като прочете написаното, попита:
— Името ви Дороти ли е, мила моя?
— Да — Дороти избърса сълзите си.
— Тогава трябва да отидете в Изумрудения град. Може би Оз ще ви помогне.
— Къде е този град? — попита Дороти.
— Намира се точно в центъра на Страната на Оз — Великия вълшебник, за когото вече ви споменах.
— Той добър човек ли е? — обезпокои се момичето.
— Добър вълшебник е. Дали е човек, или не е, това не зная, тъй като никога не съм го виждала.
— И как ще стигна дотам?
— Ще вървите пеша. Това ще е дълго пътешествие през местност, която понякога е приятна, а понякога — тъмна и страховита. Както и да е, аз ще употребя всички магьоснически похвати, които зная, за да ви опазя от беда.
— Не искате ли да дойдете с мен? — помоли момичето, което бе почнало да чувства дребната старица като единствена своя приятелка.
— Не, това не мога да сторя — отвърна тя, — но ще ви целуна и никой не ще посмее да навреди на човек, целунат от Магьосницата от Север.
Тя се приближи до Дороти и нежно я целуна по челото. Там, където устните й я докоснаха, остана кръгъл блестящ белег, който Дороти откри по-късно.
— Пътят за Изумрудения град е застлан с жълти павета — обясни магьосницата, — така че няма да се заблудите. Когато се явите при Оз, не се страхувайте, а му разкажете какво ви се е случило, и го помолете да ви помогне. Сбогом, мила моя.
Тримата дъвчащи се поклониха ниско на Дороти и й пожелаха добър път. След това изчезнаха между дърветата. Магьосницата приятелски й кимна, завъртя се три пъти на лявата си пета и изведнъж изчезна. Тото много се изненада и почна да лае след изчезването й, тъй като, докато тя беше там, той не смееше дори да изръмжи.
Но Дороти никак не се изненада. Знаеше вече, че старицата е магьосница, и предполагаше, че ще изчезне тъкмо така.
Как Дороти спаси Плашилото
Когато остана сама, Дороти усети глад. Влезе вкъщи, отвори шкафа, отряза си парче хляб и го намаза с масло. Даде малко от хляба на Тото, свали от полицата една кофа и отиде да я напълни с бистра вода от малкото искрящо поточе. Тото тичаше между дърветата и лаеше накацалите по клоните птици. Дороти отиде да го прибере и видя такива съблазнителни сочни плодове, че си набра малко. Точно това й трябваше, за да си довърши закуската. След това се върна вкъщи и след като двамата с Тото се напиха със студена бистра вода, тя почна да се приготвя за пътуването до Изумрудения град.
Дороти имаше само още една рокля, но тя бе изпрана и окачена на закачалка до леглото й. Беше памучна, на бели и сини квадратчета и въпреки че синьото беше избеляло малко от честото пране, все още беше хубава. Момичето грижливо се изми, облече чистата памучна рокля и завърза под брадата си малката розова шапчица. Взе една кошничка и я напълни с хляб от шкафа, а отгоре го покри с бяла кърпа. След това си погледна обувките и видя, че са много вехти и износени.
— Сигурно няма да издържат на дълго пътуване, Тото.
Тото впери черните си очички в лицето й и завъртя опашка, за да й покаже, че е я е разбрал. В този миг Дороти съзря върху масата сребърните обувки на Магьосницата от Изток.
— Интересно дали ще ми станат — сподели тя мислите си с Тото. — Тъкмо те ще ми бъдат много полезни за дългия път, защото не се износват.