Предишния ден, в отговор на втора телеграма („Тревожа се за здравето ти целувки“ — и тези целувки, изписани върху бланката за телеграма, бяха първите истински целувки) дойде вестта, че и двамата са вече добре, температурата е спаднала и преди да си тръгне, все още хремавата приятелка му показа малка кутийка и попита дали може да я вземе за момичето (съдържаше някакви останали от майка й евтини бижута, спомен от нейното далечно и свято минало), след което поиска да знае какво ще се случи оттук нататък и как. Чак тогава, като говореше съвсем бавно, отчетливо и безизразно с чести паузи, като че с всяка сричка се мъчеше да преодолее безмълвието на скръбта, той й каза какво ще се случи и как: след като първо благодари за целогодишните й грижи, я осведоми, че точно след две седмици ще дойде да прибере дъщеря си (използва точно тази дума) и да я заведе на юг, а после по всяка вероятност и в чужбина.
— Да, това е разумно — отвърна тя с известно облекчение (леко туширано, но нека се надяваме, от мисълта, че напоследък си е докарвала добри пари с това нейно настойничество). — Вървете да се разсеете, няма по-добър лек за мъката от пътуването.
Тези две седмици му бяха нужни, за да организира делата си така, че след това поне година да не трябва да мисли за тях; а после — ще види. Беше принуден да продаде някои неща от собствената си колекция. Докато си стягаше багажа, съвсем случайно откри в бюрото си монета, която навремето бе намерил (между другото, се бе оказала фалшива). Изсмя се ехидно: талисманът си бе свършил работата.
6
Когато се качи на влака, адресът на неговото следващо пребиваване му се струваше като бряг, обвит в трептяща от зной мараня — встъпителен символ за бъдеща анонимност. Единственото нещо, което бе решил предварително, бе мястото, където ще прекарат нощта на път за окъпания в слънце Юг; сметна за ненужно да определя точно къде ще отседнат след това. Местонахождението нямаше никакво значение, щом винаги щеше да го разкрасява нейното малко босо краче; целта на пътуването — също, щом можеше да изчезне с нея в безоблачното безвремие на пустия лазур. Телеграфните стълбове, подобно магаренца на цигулки, профучаваха край него с отривисто гърлено свистене. Стените на купето пулсираха в такт сякаш с пращенето на огромни, размахани във въздуха криле. „Ще живеем надалеч, ту в планината, ту край морето, в парникова топлина, където дивашката голота с лекота се превръща в навик, съвършено сами (никаква прислуга!), без да виждаме жива душа, само ние двамата в една вечна детска стая, и така ще сразим и последните остатъци от чувството си за срам. Ще живеем в непрекъснати шеги, закачки, утринни целувки, а общото ни легло ще бъде обкичено с пискюли, ще има и огромен сюнгер, който ще лее кристални сълзи върху четирите ни рамене, ще пръска четирите ни крака със струйки вода, а ние ще се превиваме от смях.“
Докато се наслаждаваше на палещите лъчи на собственото си вътрешно слънце, той се замисли над странната връзка, която съществува между предварителното планиране и чистата случайност, над райските блаженства, които очакваха нея, и начина, по който забавните подробности, типични за телата от двата пола, веднъж погледнати отблизо, изглеждат невероятни, но в същото време естествени и по интимному сродни, докато едва доловимите особености на сложно заплетената и изтънчена страст щяха задълго да останат в съзнанието й като самата азбука на невинните милувки: тя ще бъде забавлявана единствено с герои от приказките (добрия великан, вълшебната гора, торбата със съкровища), а истинските удоволствия ще дойдат после, когато любопитните й пръстчета започнат да опипват играчката с нейния познат, но никога неомръзващ номер. Той беше напълно убеден, че докато поддържа интереса й дотолкова, че да не поглежда встрани, ще му бъде лесно, с помощта на гальовни имена и смешки, илюстриращи безцелната по своята същност простота на дадени странности, да отклонява вниманието на едно нормално, макар и преждевременно развито момиче от неизбежните сравнения, обобщения и въпроси, подсказвани й от нещо вече дочуто, от някой сън или от първата й менструация, и така да подготви безболезненото й преминаване от един свят на полуабстракции, който по всяка вероятност тя полуосъзнаваше (например едва ли знаеше истинската причина за надуващия се от само себе си корем на някоя съседка или за неистовото желание на някоя ученичка да се сдобие с чашата, от която е пил известен паркетен кавалер), от всичко, свързано по някакъв начин с любовта на възрастните, към ежедневната реалност на приятните наслади, където приличието и моралът, неподозиращи нито игричките им, нито адреса им, завинаги ще се откажат от любезните си посещения.