Той седеше облегнат назад и стискаше бастуна — много скъпа антична вещ с масивна коралова дръжка — между коленете си и гледаше през стъклената междинна преграда към баретата и спокойно отпуснатите рамене. Времето беше необичайно меко за юни, през прозореца на колата струеше топъл въздух и не след дълго той свали връзката и разкопча яката си.
След около час момичето се обърна да го погледне (сочеше му нещо край пътя, изви се, огледа се със зяпнала уста, ала, изглежда, вече бе пропуснал нещото — и неизвестно защо, без никаква логическа връзка, през ума му мина мисълта, че в края на краищата между тях има разлика от почти трийсет години). В шест спряха да се почерпят по един сладолед, а приказливият шофьор си поръча бира, седна на съседната маса и взе да споделя всевъзможни свои мнения с клиента си.
„Продължаваме.“ Той погледна гората, която се приближаваше на вълнообразни скокове от склон на склон, докато накрая се спусна по едно нанадолнище и се препъна в пътя, където следваше преброяване и складиране на трупите. „Дали да не спрем тук? — почуди се той мислено. — Може да се поразходим за малко, да поседнем върху горския мъх сред гъбите и пеперудите…“ Ала не събра кураж да каже на шофьора, тревожеше го мисълта за една кола, подозрително спряла насред пътя.
После се стъмни и ето че фаровете примигаха и осветиха пътя. Спряха да вечерят още на първото крайпътно заведение, философстващият шофьор пак се разположи край тях и като че поглеждаше не толкова към пържолата и картофените крокети на своя работодател, колкото към косата й, която леко прикриваше изящния й профил… „Моята любима е уморена и лицето й е пламнало от пътуването, от обилното месно меню, от глътката вино. — Безсънната нощ с алените отражения на пламъците в мрака си казва своето и ето че тя изпусна салфетката, която безшумно се свлече в падината на скута й… — И сега всичко това е мое…“ Той попита дали имат свободни стаи — не, нямаха.
Въпреки че беше вече съвсем отпаднала, тя категорично отказа да смени мястото си отпред, за да си полегне на задната седалка, като заяви, че отзад ще й прилошее. Най-накрая, най-накрая малките светлини започнаха да наедряват и да блещукат все по-ярко сред горещата непрогледна тъмнина. Веднага си избраха един хотел и бързо платиха на шофьора за мъчителното пътуване, с което се сложи точка на тази част от историята. Тя беше почти заспала, когато слезе на тротоара; застана като вцепенена сред синкавия едрозърнест мрак, сред миризмата на изгорели газове, грохота и тътена на отминаващите камиони — два, три, четири, които използваха нощната пустота, за да карат с ужасяваща скорост; изскачаха иззад завоя, след който следваше стръмно нанагорнище, и гумите отново започваха да свистят, а каросериите — да скърцат зловещо.
Посрещна ги стар, късокрак и едроглав мъж с разкопчана жилетка — изнервящо муден, само се туткаше, въртеше се като дервиш, после взе да им обяснява надълго и нашироко, добродушно, ала някак гузно, че той само замества собственика — неговия голям син, на когото се наложило да излезе спешно по някакви домашни дела. Зарови нос в голяма черна книга и след миг заяви, че няма свободна стая с две легла (в града се провеждала изложба на цветя и било пълно с посетители), но имало една друга — с двойно легло, „която струва същите пари и вие и вашата дъщеря дори ще бъдете по-…“
— Добре, добре — прекъсна го пътникът, а унесеното дете стоеше настрана и примижаваше, опитвайки се да фокусира безжизнения си поглед върху една котка, която непрекъснато се раздвояваше пред очите й.
Тръгнаха нагоре по стълбите. Прислугата очевидно си бе легнала рано или пък въобще отсъстваше. Междувременно гномът само се навеждаше и пъшкаше, докато опитваше кой от многото ключове ще стане на вратата; една възрастна жена с къдрава прошарена коса, светлосиня пижама и с кафяв тен на лицето, като на орехова черупка, изникна от съседната тоалетна, усмихна се с умиление и възторг при вида на това уморено, красиво момиченце, застанало в смирената поза на безпомощна жертва, чиято черна рокля се открояваше на фона на боядисаната в охра стена, където бе облегнала раменните си лопатки, разрошената й глава бе леко отметната назад и се полюшкваше наляво-надясно, а клепачите й потрепваха, сякаш се мъчеха да разплетат гъстите й като четка мигли.