Карл Май
Вълшебният килим
В главната джамия на Мешхед Хюсеин, прочутия шиитски поклоннически град, може да се види под молитвената ниша един килим, за който се разказва следната история.
При Яир, известния в целия Изток тъкач на килими, отишъл също така известният мусан’ниф Юсуф ел Кюркджи да поръча един килим, който трябвало да стане собственост на неговия писател, младия кутуби Масак. Ияр отговорил:
— Аз всъщност нямам време за тази работа, но заради теб ще я приема. Тя е предназначена за Масак, към когото храня уважение. Ето защо ще ти доставя най-доброто, което ми е по възможностите.
След известно време Юсуф ел Кюркджи наминал да огледа започнатата работа. Когато го сторил, казал:
— Не съм доволен от теб, о, Яир. Аз исках шарки, които да се харесват на всички и най-вече на хамалите и магаретарите, ала ти май не си ме разбрал.
Тогава килимарят отговорил:
— Ти си отредил тази работа за кутубията Масак, който не е нито хамалин, нито магаретарин. А ако мислиш, че моето изкуство се домогва до благоволението на неведущите, то много се лъжеш. Остави ме да работя както желая и ще бъдеш доволен!
— Какво е това, което желаеш? — попитал Юсуф.
— Един вълшебен килим, който насочва всеки крак, стъпил на него, по пътеката на любовта. Аз го тъка от нишки, които никога няма да се променят, а ще се запазят навеки.
Това уверение било достатъчно за кюркджията. Той си тръгнал успокоен. Но когато след няколко дни пак дошъл да види напредването на работата, лицето му по тъмняло и той казал:
— Виждам фигури, които не ми се нравят, а и на никой друг не биха се понравили! И виждам основата изпълнена със стихове за мъдростта, любовта и милосърдието, които смущават очите на съзерцателя. Моля те, недей да продължаваш по този начин!
Тъкачът го погледнал сериозно, поклатил учудено глава и отвърнал:
— Смятах те за ценител на моето изкуство и мислех, че храниш доверие към мен. Заблудил ли съм се? Ако искаш от мен произведение, не смущавай възникването му и изчакай с присъдата си, докато стане готово. А ако не можеш да изтраеш, иди на пазара. Там копнеят за купувачи, ала онова, което днес се добива с дребнави пазарлъци, утре вече бива разкъсвано.
Кюркджията се отдалечил мълчаливо. Не разбрал Ияр, макар никоя от думите му да не му се изплъзнала. Ала когато отишъл за трети път и погледът му паднал върху полуготовия килим, извикал:
— Машаллах! Какво виждат очите ми? Въпреки волята ми ти продължаваш да изпълваш основата с нежелателни слова, а фигурите по нея ще предизвикат недоволството на всеки истински вярващ! Скъси произведението и прибави бързо бордюра! Понеже съм го поръчал, ще го задържа, макар да не ми харесва. Вярно, сега килимът ще стане по-къс, отколкото мислех, ама на пазара има достатъчно други, от които да набавя за кутуби Масак, та да остане доволен.
Тогава Ияр се надигнал от своята работа, усмихнал се меланхолично и заговорил:
— Значи наистина си ме смятал способен само за създаване на стока за пазара и си ме считал за син на обикновен вкус! Ако бях такъв, щях да седя като другите на пейката пред дюкяна и да си дера гърлото за купувачи. Само че аз тъка по мисли, които не са за кратко време, а когато свършвам, тези мисли са изпълнили определено дело. Върви си спокойно и купувай оттам, където сега искаш да купуваш! Не е необходимо да запазваш работата ми, нито да я плащаш. Не моят занаят, а Аллах се грижи за мен!
Юсуф ел Кюркджи се отдалечил колебливо, споходен от предчувствието, че е постъпил глупаво. А Ияр завършил килима и го изпратил на Ел Акил, най-мъдрия от халифите.
Този накарал да го проснат пред неговия трон, събрал велможите на своето царство и когато те застанали пред килима, рекъл:
— Помолете се със свещената Фатиха и седнете после на тази тъкан! Казаха ми, че това е килим за съвещания. Искам да го изпитам.
Тогава великият везир пристъпил напред и казал:
— Не искаш ли да развиеш свещеното знаме на Пророка, та да понесем учението на исляма на върховете на нашите ятагани? Нека се посъветваме дали това е волята на Аллах!
— Желанието ви ще бъде удовлетворено — отговорил халифът. — Коленичете по края на килима да се помолите!
Всички се подчинили. Килимът бил в сив цвят и по него не се виждало нищо — ни стих, ни изображение. Но едва заизричали след четеца първите думи на Фатиха, той започнал да оживява. Средната част се изпълнила е тъмнота, по която се появявали със златен блясък стих подир стих, в същата последователност, с която ги бил втъкал Ияр. Израснало зеленото, развяно знаме на Пророка и около него се стълпили всички онези фигури, които не се харесвали на Юсуф ел Кюркджи: виещи и танцуващи дервиши, софти, улеми, мисионери, срутващи се колони, храмови жреци. Всичко това идвало и заставало ясно пред очите на молещите се, докато изговорили последните думи на Фатиха: