— Как се осмеляваш да… — изръмжа Алтея.
— Осмелявам се на много неща в името на децата си. Ще превърна Уинтроу в мъж, дори и ако той ме намрази за това. Ще върна финансовата стабилност на това семейство, дори и ако трябва да използвам живия кораб по немислими за вас начини. Ако ти изпитваше към семейството си дори половината от онази загриженост, която изпитвам аз, ти щеше да се овладееш и да започнеш да се държиш като дама, за да си намериш жених, който съюз да укрепи финансовото положение на рода ти.
Леден гняв обхвана Алтея.
— Значи очакваш от мен да се пусна на онзи, който плати най-високо, който и да е той, стига да е склонен да предостави достатъчно добра цена за моето брачно партньорство?
— Не виждам защо това представлява проблем за теб, след като снощи ти изглеждаше склонна да сториш същото абсолютно безплатно — със същата студенина отвърна Кайл.
Алтея си пое дъх, готова да се хвърли като бясна котка. Но намесата на майка ѝ сложи край на този спор.
— Достатъчно.
Само една дума, изречена тихо. Роника пристъпи до един от столовете и сложи Кефрия да седне. Нещо в категоричността на тона ѝ бе накарала всички да замлъкнат. Дори Кефрия бе започнала да ридае безшумно. Дребната и смугла старица изглеждаше още по-малка в траурните си дрехи. Въпреки това, когато тя пристъпи между Кайл и Алтея, и двамата отстъпиха.
— Няма да крещя — каза им Роника. — Нито ще се повтарям. Затова съветвам и двама ви да слушате внимателно и да запомните онова, което ще ви кажа. Алтея, първо се обръщам към теб, защото нямах възможност да поговоря с теб след слизането ти на брега. Кайл, не смей да ме прекъсваш, дори и за да изразиш съгласие.
Възрастната жена си пое дъх. За момент тя придоби неуверен вид. Тя се приближи към Алтея и взе ръцете ѝ. Девойката не се възпротиви.
— Дъще, зная, че се чувстваш ощетена. Ти очакваше да наследиш кораба. Така възнамеряваше баща ти. Него вече го няма. И макар още да ме боли, ще говоря откровено. Той винаги се отнасяше към теб като с един от синовете, които изгубихме. Ако братята ти бяха преживели заразата… Но днес е излишно да мислим за това. Някога, когато момчетата бяха живи, баща ти винаги казваше, че земята ще бъде предадена на дъщерите му, а корабът ще остане на синовете. И макар че той никога не го е казвал пряко, след смъртта на момчетата той смяташе да остави земята на Кефрия, а кораба на теб. Но освен това баща ти възнамеряваше да доживее до дълбока старост, да види как всичките ни дългове биват изплатени и Вивачия става наша собственост. Да види как ти сключваш съюз с мъжа, който щеше да стане твой капитан на Вивачия. Не. Не ме прекъсвай! — остро каза тя, когато Алтея отвори уста да възрази. — Достатъчно ми е тежко да изричам всичко това. Ако ме прекъсваш, никога няма да успея да довърша — додаде тя по-тихо. И решително погледна дъщеря си в очите. — Ако искаш да виниш някого за разочарованието си, вини мен. Защото, когато повече не можех да отричам, че баща ти умира, аз изпратих да повикат Картил, нашия съветник. Двамата с него изготвихме нужния документ и аз убедих баща ти да подпише. Убедих го, Алтея, не съм го заблуждавала. Накрая дори Ефрън разбра, че това би било най-разумно. Ако семейното богатство бъдеше поделено сега, никой от нас не би оцелял. Тъй като Кефрия е по-голяма и има деца, за които да се грижи, аз постъпих тъй, както изискваше традицията, и я направих единствена наследница.