Роника Вестрит отмести очи от шокирания поглед на Алтея, за да се обърне към по-голямата си дъщеря. Кефрия все още седеше, отпуснала глава върху масата, но риданията ѝ бяха утихнали. Кайл се бе приближил до нея и бе отпуснал ръка върху рамото ѝ. На Алтея се струваше, че този му жест не цели да успокои съпругата му, а да изтъкне неговото собственичество.
— Кефрия знаеше за наследството си. Освен това тя знае, че документът изисква от нея тя да продължи да се грижи за сестра си, докато сестра ѝ не се омъжи. Този документ задължава Кефрия да ти предостави подобаваща зестра. Това задължение бива удвоено от изискванията на традицията.
Презрението пак не бе напуснало погледа на по-малката сестра.
— Алтея — умолително продължаваше старицата. — Опитай се да разбереш. Аз се постарах да бъда честна. Ако корабът бъдеше завещан на теб, ти почти не би разполагала със средства, за да осигуриш плаването му. За закупуването на стока и провизии и заплатите на екипажа са необходими пари. Дори едно успешно пътуване би те изправило пред затруднения. Ами пътуванията, които не се окажат толкова успешни? Изплащането на кораба е обвързано с имотите ни. Нямаше начин разумно да поделим наследството. То трябва да бъде използвано като едно цяло, за да ни освободи от дълговете.
— Значи аз нямам нищо — тихо каза Алтея.
— Алтея, сестра ти никога не би позволила нещо да ти липсва — поде майка ѝ. Този път беше неин ред да замълчи, защото Алтея я прекъсна:
— Не ме интересува. Не ме е грижа дали съм беднячка. Да, аз мечтаех как Вивачия ще бъде моя. Защото тя е моя, майко, по начин, който ти не би могла да разбереш. По същия начин конете на Седън Диб теглят каретата му, но обичат коняря му. Вивачия обича мен по същия начин. Аз ѝ принадлежа. Никой брачен съюз не би могъл да се сравни с това обвързване. Задръжте всички приходи от пътуванията ѝ. Нека всички да казват, че Вивачия принадлежи на Кефрия. Просто ме оставете да плавам с нея. Няма да предявявам никакви други претенции, няма да оспорвам нищо. — Отчаяният ѝ поглед потърси лицето на майка ѝ и се премести върху насълзения лик, който Кефрия бе повдигнала към нея. — Моля ви — промълви тя. — Моля ви.
— Не. — Кайл беше онзи, който отвърна вместо тях. — Аз вече издадох нареждане да не бъдеш допускана на борда. И няма да го отменя. Вие виждате каква е тя — обърна се той към другите две жени. — Напълно непрактична. Просто иска да бъде нейното, нещата да продължат както преди. Тя ще остане своеволната наследница, която ще продължи да живее на борда без никакви отговорности, да си играе на моряк, а между отделните пътувания да се разхожда из магазините на брега и да пазарува за чужда сметка. В случая, сметката на сестра си, на моето семейство. Не, Алтея. Със смъртта на баща ти настъпи и краят на детството ти. Време е да започнеш да се държиш по начин, подобаващ на една представителка на този род.
— Не говоря на теб! — избухна Алтея. — Ти дори си нямаш понятие за какво говоря. За теб Вивачия е просто кораб и си остава това дори и когато се обръща към теб. За мен тя е част от семейството, по-близка от сестра. Тя се нуждае от присъствието ми, а аз също се нуждая от близостта ѝ. За мен тя би плавала по начин, какъвто никога не би проявила към теб.
— Момичешки лиготии — навъси се Кайл. — И празни приказки. Ти избяга от нея в деня, в който тя се съживи, и остави Уинтроу да прекара първата нощ на борда ѝ. Ако в действителност изпитваше подобни чувства към нея, ти не би сторила подобно нещо. Него тя харесва достатъчно; той ще стои на борда, за да ѝ прави компания или каквото там прави. И той ще се научи да бъде истински моряк, а не да се шляе из кораба и да се налива из пристанищните кръчми. Не, Алтея. На Вивачия няма място за теб. Аз няма да позволя да сееш раздор сред екипажа или да си съперничиш с Уинтроу за благоволението на кораба.
— Майко? — отчаяно промълви Алтея.
Старицата я гледаше тъжно.
— Ако не те бях видяла снощи да се прибираш в подобно състояние, щях да се възпротивя на Кайл. Щях да кажа, че думите му са прекалено остри. — Тя бавно въздъхна. — Само че не бих могла да отрека онова, което съм видяла със собствените си очи, Алтея. Много добре ми е известна обичта ти към Вивачия. Ако баща ти беше жив… Не, няма смисъл от подобни думи. Може би е настъпил моментът да продължиш с живота си. Аз виждам, че Уинтроу притежава потенциал. Той ще се справи добре с кораба. Позволи му. Време е, може би крайно време, ти да заемеш полагащото ти се място в Бингтаун.