— Моето място е на борда на Вивачия — промълви девойката.
— Не е — каза Кайл. Майка ѝ кимна в потвърждение на думите му.
— В такъв случай аз нямам място сред това семейство или в Бингтаун.
Алтея сама се изненада от думите си. Категоричността им я шокира. Те се бяха врязали като камък, хвърлен сред застинала вода: тя можеше да види как изреченото се разраства в диплеща се вълна, която се простира към всички нейни взаимоотношения, за да ги промени безвъзвратно. За момент девойката остана задавена.
— Алтея? Алтея!
Викът на майка ѝ долетя подире ѝ. Алтея осъзна, че крачи сред коридора — коридорът на дом, превърнал се за нея в чуждо място. Тя осъзна, че бяха изминали години от времето, в което тя бе прекарвала повече от месец под този покрив. От колко време този гоблен висеше на стената? От колко време онези плочки бяха напукани? Тя не можеше да отговори, защото не бе присъствала на тези и много други събития. На практика тя не променяше нищо. Това място бе престанало да бъде неин дом още преди години. В настоящия ден Алтея не бе създала тази реалност, а само я бе разпознала.
Понесла единствено дрехите на гърба си, тя прекрачи прага и излезе навън.
— Ако тя се върне отново пияна, ще я заключа в стаята ѝ за една седмица. Накарай я да разбере, че няма да търпя тя да петни семейното име и репутацията си. — Кайл бе седнал до Кефрия и я бе прегърнал през раменете.
— Млъкни, Кайл — тихо, но ясно изрече Роника Вестрит. Всичко се разпадаше: семейството, домът ѝ, мечтите ѝ за бъдещето. Алтея бе казала нещо напълно сериозно; в думите ѝ Роника бе доловила познатата ѝ от Ефрън решителност. По-малката ѝ дъщеря нямаше да се върне тази вечер, нито пияна, нито в каквото и да било друго състояние. Тя си бе отишла. А онзи незрял идиот, за когото Кефрия се бе омъжила, можеше единствено да си играе на голям домопритежател и непрекъснато да изтъква новопридобитата си власт.
Старицата въздъхна тежко. Може би това беше единственият проблем, който тя можеше да разреши точно в този момент. Може би в неговото разрешаване се криеше преодоляването и на останалите пречки.
— Не исках да кажа това пред Алтея, за да не насърчавам опърничавостта ѝ, но ти цяла сутрин се държиш като магаре. Както ти сам с изключителен такт изтъкна, аз нямам право да се намесвам в делата между теб и сина ти. Но Алтея, моя дъщеря, е нещо съвсем различно. Ти не си отговорен за нея. И трябва да ти кажа, че намирам за изключително наскърбителни и безвкусни опитите ти да се налагаш над нея.
Тя бе очаквала да зърне поне малко смущение. Вместо това лицето му придоби изключително наскърбен вид. Роника получи възможност — и не за първи път — да се усъмни в решението си да повери семейното богатство в ръцете на по-голямата си дъщеря. Отговорът му потвърди най-лошите ѝ страхове.
— Сега аз съм мъжът в това семейство. Какви са тези глупости, че не отговарям за нея?
— Тя е моя дъщеря, а не твоя. Тя е сестра на съпругата ти, а не твоя.
— Тя споделя роднинство и с двете ви. Нейните действия се отразяват на това родово име. Ако вие двете с Кефрия не сте в състояние да я убедите с добро, то аз ще трябва да се намеся с нещо по-убедително. Не разполагаме с време да увещаваме Уинтроу и Алтея. Те двамата трябва да разберат, че е време да приемат задълженията си и да започнат да ги изпълняват.
— Когато става дума за Алтея, ти не си този, който ще определя нейните задължения. Тази отговорност се пада на мен.
Непоколебимата решителност, до която Роника Вестрит бе прибягвала тъй често по време на преговори, отново се появи в гласа ѝ.
— Може би ти виждаш нещата по такъв начин. Но аз не споделям това мнение. Ти предостави на мен грижите за нея. На мен се пада да преценявам издръжката ѝ. Този факт би трябвало да предостави достатъчна тежест на думата ми, за да накарам Алтея да овладее поведението си.
Всичко това Кайл изрече със спокоен и разсъдлив глас, но същината на думите му пак засегна Роника.
— Когато критикуваш държанието на дъщеря ми, ти критикуваш възпитанието, предоставено ѝ от нейните родители — каза възрастната жена. — Ти може и да не си съгласен с начина, по който ние двамата с Ефрън сме отгледали Алтея, но не е твоя работа да изразяваш несъгласието си. Освен това не съм предоставила на Кефрия грижата за издръжката на сестра ѝ, за да можеш ти да заплашваш Алтея. Сторих го единствено като начин да ѝ осигуря част от бюджета. Не е подходящо една сестра да отговаря за друга. Още по-неподходящо е съпругът да отговаря за своята балдъза. И нямах намерение да прогонвам Алтея от Вивачия, а само да я окуража да се насочи към друг живот, след като тя се убеди, че корабът се намира в добри ръце.