Роника се отпусна край масата, клатейки глава. Всичките ѝ намерения се бяха объркали.
— Ефрън беше прав за нея. Тя се нуждае от лека ръка. Тя не би отстъпила пред принуда. Снощи тя скърбеше. И каквото и да мислиш ти за Брашън, Ефрън имаше високо мнение за него. Може би той не е сторил нищо повече от това да я придружи до дома ѝ; подобаваща постъпка за един джентълмен, срещнал смутена дама.
— Сигурно двамата са пили чай целия ден — отбеляза Кайл с натежал от сарказъм глас.
Грешка. Съкрушителна грешка. Роника престана да гледа към него, а се загледа в дъщеря си — докато Кефрия не усети погледа ѝ и не повдига очи, за да го срещне за миг.
— Кефрия — тихо поде майка ѝ. — Ти знаеш какви бяха намеренията ми при съставянето на тези документи. Би било нечестно от твоя страна да се възползваш от сестра си по такъв начин, да използваш наследството си, за да я принудиш. Искам да ми кажеш, че няма да допуснеш това.
— Тя има деца, за които да мисли — намеси се Кайл.
— Кефрия — повтори майка ѝ. Тя не можа да скрие умолителната нотка от гласа си.
Младата жена започна да мести поглед между лицето на майка си и непоколебимия взор на съпруга си. Гласът ѝ долетя пискливо:
— Не мога да заставам в средата. Не мога! — възкликна тя с отчаяние и започна да кърши ръце пред гърдите си.
— Няма да ти се наложи — успокои я Кайл. — Документите бяха подписани пред свидетели. Ти знаеш, че правилното е онова, което е най-доброто за Алтея. Знаеш, че и двамата ѝ мислим единствено доброто. Вярвай в себе си, Кефрия. Довери се на съпруга си.
Кефрия отново улови невярващия поглед на майка си, преди да се загледа в излъсканата повърхност на масата. Ръцете ѝ нервно започнаха да се плъзгат по плота.
— Вярвам ти, Кайл — прошепна тя. — Наистина ти вярвам. Но не искам да нараня Алтея. Не искам да бъда жестока към нея.
— Няма да бъдем — увери я Кайл. — Стига тя да не бъде жестока към нас. Така е справедливо.
— Да… справедливо — колебливо се съгласи съпругата му. Тя погледна към майка си, очаквайки подкрепа, само че ликът на Роника бе застинал. Старицата винаги бе смятала по-голямата си дъщеря за по-силната от двете. Та нима Кефрия не бе избрала живот, изискващ сила, докато Алтея бе предпочела да се разхожда край баща си и да си играе? Кефрия си бе взела съпруг, бе родила деца, бе поела грижите над собствено домакинство и се включваше да помага в семейните дела. Или поне така се бе струвало на Роника по времето, когато тя бе съставяла наследството. Но сега тя осъзнаваше, че Кефрия се е занимавала предимно с делата на самата къща, със съставянето на делничното меню и с ръководенето на приготовления за празници. Това съдействие бе позволило на Роника да се съсредоточи изцяло върху делата със семейните земи. Защо тя не бе съзряла, че по-голямата ѝ дъщеря се е превърнала в кукла, която следва напътствията на майка си и се подчинява на съпруга си, но рядко проявява самоинициатива? Роника се опита да си припомни последния път, в който Кефрия бе предложила някаква промяна или бе подела самостоятелно действие. Тя не можа да се сети за нещо подобно.
Защо, защо тези мисли я спохождаха чак сега? Всемилостиви Са, та тя току-що бе предала съдбите им в ръцете на Кефрия. Традициите и обичаите на Бингтаун налагаха след смъртта на мъж собствеността му да премине в ръцете на наследниците му. Не съпругата, а на наследниците. Разбира се, Роника имаше правото да запази контрол над собствеността, която тя бе донесла със себе си, само че от тази собственост не бе останало почти нищо. Сърцето ѝ трепна уплашено при осъзнаването, че не само по-малката ѝ дъщеря е станала зависима от прищевките на Кайл, а и тя самата.
Роника хвърли бърз поглед към него, все така задържаща безстрастно лице. Оставаше ѝ единствено да се моли на Са, че той още не е осъзнал това. В противен случай тя можеше да изгуби всичко. Какво би могла да стори тя срещу подобна заплаха?
Възрастната жена бавно си пое дъх и с овладян глас заяви:
— На думи наистина изглежда справедливо. — Тя не биваше да омеква изведнъж. — Предстои ни да видим на дело.
Подир това Роника шумно въздъхна и без нужда разтърка очи.