— Има толкова много неща, за които трябва да мисля. За момента оставям Алтея на вас. Както каза Кайл, Вивачия трябва да отплава колкото се може по-скоро. Струва ми се, че това е нещото, над което трябва да се съсредоточим. Какъв товар си избрал да пренасяш и към кои пристанища възнамеряваш да се насочиш? И колко скоро възнамеряваш да отплаваш?
Тя се надяваше, че не е прозвучала прекалено нетърпелива за отплаването му. Умът ѝ вече трескаво издирваше начини, по които тя да използва отсъствието му възможно най-ползотворно. Ако не друго, поне можеше да се увери, че оставащото от собствеността ѝ ще се полага на Алтея. С оглед на последните си размишления Роника реши, че би било разумно да не се противи открито на Кайл. А във времето, в което тя оставаше сама с Кефрия, тя щеше да се заеме с дъщеря си.
Кайл изглеждаше склонен да промени темата:
— Както казваш, трябва да отплаваме скоро, и то не само заради парите. Колкото по-скоро отведа Уинтроу далеч от живота на сушата, толкова по-бързо той ще приеме съдбата си. Предстои му да наваксва много, защото е изостанал, макар и не по своя вина. Много от тези неща е трябвало да научи още като момче, а не сега, когато е на път да стане мъж.
Той помълча, изчакващ потвърждението им. Роника се подразни от кимването си, защото то изразяваше съгласие в отговор на загатването, че те двете имат вина за лошия начин, по който се е развило момчето. Удовлетворен, Кайл продължи:
— Що се отнася до пристанищата и товара, смятам, че всички сме единодушни в наложителността да пренасяме с най-голяма бързина онова, което е най-доходоносно. — Кайл отново замълча многозначително. — В такъв случай съществува само един възможен отговор — реши той от името на всинца им. — Ще отведа Вивачия на юг към Джамаилия, за да натоваря най-висококачествена стока. После на север към Калсид, с пълна бързина.
— С какъв товар? — осведоми се Роника, макар сърцето ѝ вече да знаеше отговора и да застиваше.
— Роби, разбира се. Образовани роби. Не джебчии, крадци и убийци, а хора, които биха били ценени в Калсид като наставници, надзиратели и бавачки. Творци и занаятчии. Ще купуваме от онези, които са били доведени до робство от неизплатените си дългове, а не от присъда. — Той помълча замислено и поклати глава. — Те няма да бъдат особено издръжливи, разбира се. Може би ще трябва да добавим и един товар… с каквото можем да си позволим. Военнопленници, родени в робство и прочие. Торг, един от помощниците, по-рано е работил на робовладелски кораби и има връзки сред уредниците на търгове. Той ще ни помогне със сключването на сделките.
— Робството е незаконно в Бингтаун — колебливо изтъкна Кефрия.
Кайл гръмко се изсмя.
— За момента. Но няма още дълго да остане така. Освен това ти нямаш основания да се притесняваш, скъпа. Аз нямам намерение да спирам в Бингтаун с тях. Ще поема направо към Джамаилия през Вътрешния проход, после директно към Калсид. Никой няма да ни притеснява.
— Пирати… — срамежливо каза съпругата му.
— Те никога не са се занимавали с Вивачия. Колко често си чувала баща си да се хвали колко бърза е тя и колко ловко прекосява каналите? И това е било от времето, когато тя не е била събудена. Пиратите знаят, че преследването на жив кораб е загуба на време. Те няма да ни закачат. Недей да се тревожиш за неща, които вече съм обмислил. Не бих се заел с подобно пътуване, ако смятах, че е прекалено рисковано.
— Самият товар може да се окаже рискован за един жив кораб — тихо каза Роника.
— От какво се боиш, някакво въстание? През цялото пътуване те ще останат заключени в трюма. — В гласа на Кайл започваше да се долавя раздразнение от тяхната неувереност.
— Това би могло още повече да влоши нещата — меко продължи възрастната жена. Тя се стараеше да звучи като човек, който просто изразява мнение, а не като изтъкващ очевидна за него опасност. — Живите кораби са чувствителни създания, Кайл, а Вивачия се събуди неотдавна. Ти не би изложил Малта на… на неудобствата, които робите изтърпяват по време на пренасянето си. Вивачия също трябва да бъде предпазвана от тях.
Кайл се навъси, но подир миг изражението му омекна.
— Роника, аз съм запознат с традициите, свързани с живите кораби. До степента, в която нашите финанси го позволяват, аз ще се отнасям към робите почтително. Напомням ти, че Уинтроу ще се намира на борда. Всеки ден той ще получава свободно време, през което да разговаря с кораба. Той ще може да увери Вивачия, че всичко е наред и че нейното съществуване не е заплашено. Освен това нямам намерение да прибягвам към излишна жестокост. Робите трябва да бъдат пренасяни затворени и под контрол, но няма да изпитват никакъв друг дискомфорт. Струва ми се, че ти също се притесняваш излишно, Роника. Дори и присъствието им да смути Вивачия, това ще бъде само временно. Каква вреда би могла да възникне?