— Изглежда, че ти наистина си обмислил нещата добре. — Роника се постара да изложи мека загриженост на мястото на гнева, който изпитваше. — Но има истории за нещата, на които един смутен жив кораб може да стори. Говори се, че някои от живите съдове престават да се подчиняват и плават неохотно, като тайно изместват платната си, влачат котва по дъното… макар че нищо от това не би могло да затрудни един опитен екипаж. Съществуват обаче и по-крайни случаи, в които корабите полудяват. Парий е най-известният от тези кораби. Има слухове и за други подобни съдове, които никога не се завърнали в пристанище, защото корабът издавил екипажа си в открито море…
— Всяка година има обикновени кораби, които никога не се завръщат. Бурите и пиратите със същото основание биха могли да се окажат причина за корабокрушението на някой жив кораб — нетърпеливо я прекъсна Кайл.
— Но след като и ти, и Уинтроу ще пътувате на борда, бих могла да изгубя половината си семейство изведнъж — започна да ридае Кефрия. — Кайл, наистина ли смяташ, че е разумно? Татко изкарваше пари с Вивачия, без нито веднъж да пренася нелегални или опасни товари.
Мъжът задълбочи навъсването си.
— Скъпа, баща ти не изкарваше достатъчно пари. Точно за това става дума тук: как да избегнем грешките му и да върнем финансовата увереност и репутацията на това семейство. Тази тема на разговор ми припомня още една негова чудатост. — Той впери изучаващ поглед в очите на Роника и продължи: — Ако сте толкова против търговията с роби, бихме могли да плаваме по Дъждовната река. От нейните пристанища идват най-търсените в света стоки. Всички останали живи кораби плават по нея, защо не и ние?
Роника спокойно понасяше взора му.
— Защото преди години Ефрън реши, че родът Вестрит повече няма да търгува по Реката. И оттогава не сме го правили. Освен това вече не разполагаме с предишните си връзки сред тамошните заселници.
— Но Ефрън вече е мъртъв. От каквото и да се е страхувал той, аз съм готов да се изправя срещу него. Дайте ми речните карти и аз сам ще си изградя връзки — предложи Кайл.
— Това би докарало смъртта ти — без съмнение заяви Роника.
Капитанът изсумтя.
— Съмнявам се. Дъждовната река може и да е стръвна, само че на мен речното корабоплаване не ми е чуждо. — И подир това той изтърси: — Най-добре ми ги дай още сега, след като стана дума за тях. Така или иначе сега те принадлежат на Кефрия, ти вече нямаш право да ги укриваш от нас. Тогава всички ще бъдем доволни. Вивачия няма да пренася роби, а стоките от Дъждовната река ще донесат дори по-големи печалби.
Възрастната жена не се поколеба и за миг, преди да излъже:
— Това може и да е така, Кайл, само че тези карти вече не съществуват. Ефрън ги унищожи в деня, когато взе решение, че повече няма да търгува по Реката. Той се зарече, че родът Вестрит никога повече няма да навлиза сред водите ѝ. А той беше мъж, който държеше на думата си.
Кайл скочи на крака.
— Не вярвам! — процеди той. — Ефрън не е бил глупак, а само един глупак би унищожил тъй ценни карти. Ти ги укриваш от нас. Къташ си ги за скъпоценната ти Алтея и незнайния идиот, когото ще излъжеш да я вземе за съпруга.
— Никак не ми се нрави да ме обвиняват в лъжи — просъска Роника. Поне това беше истина.
— А пък на мен не ми харесва да ме правят на глупак! — отвърна Кайл. — Никой от това семейство не се отнася към мен с уважението, което ми се полага. От Ефрън бях склонен да го понеса, той беше мъж и години по-възрастен от мен. Но няма да търпя подобно поведение от друг под този покрив. От този момент нататък искам да чувам само истината. Защо Ефрън е прекратил връзките си със заселниците край Дъждовната река? И какво ще е необходимо, за да възстановим тези връзки?
Роника го гледаше мълчаливо.
— Наистина ли не разбираш, жено? Каква е ползата да имаш жив кораб, ако не можем да го използваме за Речна търговия? Всеки знае, че само семействата, притежаващи живи кораби, могат да търгуват с Дъждовните земи. Ние сме Търговско семейство. А какво е направил съпругът ти с тази привилегия и с дълговете си? Търгувал е с платове и с алкохол, както прави и стопанинът на последното корито, и е гледал как задълженията му стават все по-големи с всяка изминала година. По протежение на Дъждовната река тече цяло богатство, тече по-бързо и от водите ѝ. А ти искаш да стоим на брега ѝ с пръст в уста и да мрем от глад.