— Има и по-лоши неща от гладната смърт, Кайл Хейвън — каза Роника.
— Като например? — остро попита той.
Тя не можа да се сдържи.
— Като например да имаш алчен глупак за свой зет. Ти си нямаш никаква представа от Дъждовната река.
Кайл се подсмихна ледено.
— Тогава защо не ми дадеш картите и не ми позволиш да придобия представа? Ако си права, тъкмо ще се отървеш от нежелания зет. И ще можеш спокойно да оставиш дъщерите и внуците си да гинат под тежестта на борчовете си.
— Престанете! — изпищя Кефрия. — Не издържам повече! Не говорете за такива неща! Кайл, ти не бива да плаваш по Дъждовната река. Щом трябва да търгуваш с роби, така да бъде. Вземи Уинтроу със себе си, щом се налага. Но в никакъв случай не поемай по Реката! — Умолителният поглед, обхождащ и двамата, в крайна сметка се спря върху майка ѝ. — Той никога не би се върнал. И двете знаем това. Татко едва-що умря, а вие говорите за смъртта на Кайл.
— Кефрия, ти си прекалено чувствителна и преувеличаваш всичко. — Кайл изгледа Роника по начин, който недвусмислено показваше, че тя е разстроила дъщеря си. Искрица гняв припламна в сърцето на Роника, но тя побърза да я угаси, защото Кефрия бе извърнала наранен поглед към съпруга си. Откриваше се подходяща възможност.
— Аз ще се погрижа за нея — предложи възрастната жена. — Сигурна съм, че на теб ти предстои много работа по подготовката на кораба. Ела, Кефрия, да отидем във всекидневната. Аз самата се чувствам малко напрегната. Ела. Да оставим Кайл да се погрижи за всичко.
Роника се надигна, хвана дъщеря си под ръка и я изведе от стаята. Трябва да спася оставащото, безмълвно обясни тя на Ефрън. Ще спася каквото мога от онова, което ти ми остави, мили. Поне една дъщеря ще запазя край себе си.
Глава единадесета
Последици и размисли
— А ако реша да оспорвам завещанието? — бавно попита Алтея. Тя се стараеше да изрече тези думи безстрастно, но вътре в себе си все още трепереше от гняв и наскърбление.
Картил колебливо почеса остатъка от сивеещата си коса.
— Подобен случай е специално упоменат. Всяко от изброените лица, което си позволи да оспори някой аспект, автоматично бива изключено. — Той поклати глава почти със съжаление. — Това е част от стандартната процедура — меко уточни възрастният мъж. — Не е нещо, което баща ти е включил специално заради теб.
Алтея повдигна поглед от сплетените си пръсти и решително погледна събеседника си в очите.
— И ти вярваш, че това е било истинското му желание? Да остави Вивачия на Кайл, а мен — да разчитам на подаянията на сестра си?
— Съмнявам се, че Ефрън си е представял точно подобно развитие на нещата — благоразумно отвърна Картил и отпи от чая си. Може би този отговор целеше да му предостави време за размисъл, през което да измисли същинския си ответ.
Старецът се намести в стола си и седна по-изправен.
— Но вярвам, че той беше с ненакърнен разсъдък. Никой не го беше заблудил или принудил. Никога не бих взел участие в нещо подобно. Баща ти искаше да припише всичките си богатства на сестра ти. Той стори това не от желание да те наказва, а за да запази цялото си семейство.
— А пък се провали и в двете си намерения — остро каза Алтея. Веднага след това тя отпусна лице върху дланите си, засрамена от изказването си. Картил не коментира думите ѝ. След известно време девойката повдигна глава и отбеляза: — Сигурно ме мислиш за някакъв лешояд. Баща ми умря вчера, а още на следващия ден аз вече пристигам, за да настоявам за част от наследството му.
Картил ѝ предложи носната си кърпичка, която бе приета с благодарност.
— Не, не мисля така. Когато човек изгуби опората си, обичайно е той да се вкопчи в остатъка, да направи отчаян опит да задържи нещата по предишния им начин. — Старецът скръбно поклати глава. — Но никой не може да се върне във вчерашния ден.
— Така е. Никой не може. — Алтея въздъхна. Бе ѝ останала една-единствена сламчица надежда. — Търговецо Картил, ако някой се закълне в името на Са, законът на Бингтаун не смята ли тази клетва за равностойна на договор?
Широкото чело на събеседника ѝ се набръчка.
— Зависи. Ако в пристъп на гняв обявя в някоя кръчма, че, Са ми е свидетел, ще убия еди-кого си, това не е обвързано със закона, така че…
Алтея престана да увърта.
— Ако Кайл Хейвън се е заклел в Са пред свидетели, че ако му предоставя доказателство за качествата си като мореплавател, той ще ми върне Вивачия, мога ли да го принудя да изпълни обещанието си?
— Технически корабът се води собственост на сестра ти, а не на…