Когато Сетра Лъдчънс починала още млада, Парагон станал собственост на кредиторите. За тях той бил същински воденичен камък около шията — кораб, който не можел да бъде използван, а същевременно заемал място в пристанището. Това ги накарало да се обърнат към далечни роднини на рода Лъдчънс и да им предложат поделена собственост върху кораба в замяна на пускането му по вода. Двама братя, Кейбъл и Седж, се явили в отговор на това предложение. В крайна сметка Кейбъл, който бил по-голям, макар и с няколко минути, получил правото. Той се зарекъл, че отново ще върне живия кораб във водата. Кейбъл прекарал месеци в разговори с Парагон, преди да осъществи връзка. На другите той казал, че корабът бил като ужасено дете, което най-добре реагирало на увещания. Кредиторите на семейството отпуснали кредит на Кейбъл, мърморейки нещо за допълнителни загуби. Въпреки това те не могли да устоят на надеждата, че е възможно да си върнат изгубеното. С тези пари Кейбъл наел работници, които да ремонтират кораба. Наложило му се да плаща много по-високи от обичайното надници, само за да убеди дърводелците да се приближат до злокобния кораб. Поправката отнела почти година; събирането на екипаж също се оказало трудно. Но изглеждало, че усилията се оправдават. За дните преди отплаването си Парагон станал известен като плах, но учтив кораб, който не обичал да говори много, но на моменти се усмихвал по неустоим начин. Един ясен пролетен ден той отплавал. Кейбъл и екипажът му така и не се появили повече.
При следващото му съзиране Парагон плавал с окъсани въжета и платна. Слуховете за случилото се с него пристигнали в Бингтаун месеци преди самия кораб. Той плавал дълбоко, почти до палубите, и никой не се отзовавал на сигналите на разминаващите се с него съдове. Само фигурата на носа, тъмноока и невъзмутима, се взирала в онези, които се приближавали достатъчно, за да се убедят, че палубите на живия кораб са пусти. В един момент той се появил отново в Бингтаун, за да спре край дигата, където прекарал години. Според хората първите и единствени думи, изречени от него, били:
— Кажете на майка ми, че съм се прибрал.
Дали това бе истина, или измислица, Алтея не знаеше.
Когато Седж се осмелил да привърже кораба и да се качи на борда, той не открил никакви следи от брат си или от моряците. Последният текст в бордовия дневник съобщавал за спокойно време и очакванията от печалби. Нищо не загатвало причина за изоставянето на кораба. В трюма му имало подгизнали товари от коприна и бренди. Кредиторите прибрали онова, което подлежало на прибиране, и оставили злокобния кораб на Седж. Цял Бингтаун сметнал, че младият Лъдчънс си е изгубил ума, когато той взел заем срещу дома и земите си, за да ремонтира кораба.
Седж направил седемнадесет успешни пътувания с Парагон. На онези, които проявявали любопитство към успеха му, мъжът обяснявал, че не обръща внимание на фигурата на носа и просто се отнася към кораба като към обикновен съд. През тези години фигурата на Парагон действително мълчала и навъсено отвръщала на насочените към нея погледи. Мускулестите ръце оставали сключени пред масивната гръд, а челюстите стояли неизменно стиснати, точно като чертите на мъртва статуя от дърво. Знанието за ориста, споходила Кейбъл и моряците му, си оставало тайна.
Бащата на Алтея ѝ бе казал, че Парагон почти бил приет в пристанището. Някои изтъквали, че Седж бил отстранил проклятието, преследващо кораба. Самият Седж обичал да се хвали с успеха си; той дори започнал да взема най-големия си син на борда. Благодарение на пътуванията си мъжът изплатил заемите и могъл да осигури сносен живот за съпругата и децата си. Някои от кредиторите, притежавали кораба, започнали да мърморят, че прекалено прибързано са върнали на Седж пълните права върху съда.
Ала от осемнадесетото си пътуване Седж Лъдчънс така и не се завърнал. Въпросната година бурите били особено свирепи, та се намерили хора, които изтъквали, че от съдбата на Седж били сполетени още мнозина моряци. Заледеният такелаж бил в състояние да преобърне всеки кораб, без значение дали жив. Дълго време вдовицата на Седж обхождала пристанището и с празен поглед се вглеждала към хоризонта. Тя вече била омъжена повторно и имала деца от новия си брак, когато Парагон най-сетне се появил — дванадесет години подир последното си отпътуване.