Отговорът на Алтея съдържаше решителност:
— Зная, че си прав. Трябва да действам, а не просто да чакам нещо да се случи. Трябва да си намеря работа. А единствената работа, за която зная нещо, е мореплаването. То е и единственият начин да се върна обратно на борда на Вивачия. Само че никой няма да ме наеме с такива дрехи…
Другият изсумтя презрително.
— Приеми го, Алтея. Никой няма да те наеме, без значение как си облечена. Прекалено много неща са в твой ущърб. Ти си жена, ти си дъщеря на Ефрън Вестрит, а Кайл Хейвън не би поддържал особено добри отношения с евентуалния ти работодател.
— Защо роднинската ми връзка с Ефрън Вестрит да е черна точка? — тихо попита Алтея. — Баща ми беше добър човек.
— Така е. Той действително беше велик човек. — За момент тонът на Брашън омекна. — Но ти би трябвало да си научила, че не е лесно да престанеш да бъдеш дъщерята на Търговец. Или негов син. Погледнати отвън, Търговците в Бингтаун приличат на единен, неразделен съюз. На цялост. Но ние с теб сме част от него и познаваме вътрешните му взаимоотношения. И ето как стоят нещата в действителност. Ти си член на семейство Вестрит. Тъй. Има семейства, които търгуват с теб и извличат печалба, други семейства, които се конкурират с теб, и трети семейства, който са съюзени с онези, които се конкурират с теб… не точно врагове, не и в най-резкия смисъл на думата. Но когато ти тръгнеш да си търсиш работа, ще се сблъскаш с нещо, което се случи и с мен. Брашън Трел, казваш? Ти си синът на Келф Трел, нали, момче? Защо не работиш за семейството си? Отделил си се? В такъв случай аз не искам да си навличам недоволството на баща ти, като те наема. Всъщност, никой няма да ти каже това открито. Те просто ще те погледнат и ще ти кажат да дойдеш след четири дни. Само че в уречения срок тях няма да ги има. А онези, които не се спогаждат със семейството ти, те също няма да искат да те наемат, защото им доставя удоволствие да те гледат как се гърчиш.
Брашъновите думи бяха ставали все по-тихи и по-бавни. Парагон реши, че морякът се унася. Най-вероятно бе забравил присъствието на посетителката си. Брашън често обичаше да изрежда несправедливостите, извършени насреща му. Той не щадеше и себе си с обвинения.
— Тогава как си оцелял? — със страх попита Алтея.
— Отидох на място, където името ми не беше от значение. Първият кораб, на който постъпих, беше калсидски. Тях не ги интересуваше кой съм, стига да работех усилено срещу малка заплата. Най-жестоките негодници, с които съм служил. Никаква милост към едно хлапе. Напуснах кораба още в първото пристанище, което стигнахме. Отплавах същия ден на друг кораб. Не кой знае колко по-добър, но все пак по-добър. Тогава…
Гласът на Брашън затихна. За момент Парагон реши, че морякът е заспал. Алтея се раздвижи, за да си намери по-удобно място върху наклонените дъски.
— Когато се върнах в Бингтаун, вече бях натрупал опит. Само че отново се повтори старата песен. Момчето на Трел, синът на Трел… Аз смятах, че съм успял да постигна нещо. Дори отидох при баща си и се опитах да загладя нещата. Но той, задникът, не остана впечатлен от постиженията ми… Затова аз започнах да обхождам всички кораби в пристанището. Всички. Пак се започна старата песен. Никой не искаше да наеме сина на Келф Трел. И така докато не достигнах Вивачия. На борда ѝ бях спуснал кърпата си ниско над веждите и се взирах в палубата, за да не ме познаят. Попитах за честна работа за честен моряк. И баща ти каза, че ще ме изпробва. Каза, че имал нужда от честен моряк. Имаше нещо в начина, по който го каза… бях сигурен, че той не ме е разпознал; бях сигурен, че той ще ме прогони, ако му кажа името си. И въпреки това му го казах. Не исках да лъжа такъв човек. Аз съм Брашън Трел, синът на Келф Трел, рекох. А той отвърна: Това няма да удължи или скъси вахтата ти и с минута, моряко. И наистина беше така.
— Калсидците не наемат жени — глухо каза Алтея. Дали тя бе слушала разказа на Брашън, или мълчанието ѝ в действителност бе прикривало собствените ѝ мисли?
— Така е. Те смятат, че жените на борда привличат змии. Заради кръвта на месечното течение. Много моряци вярват в това, не само онези от Калсид.
— Ама че глупост — отвратено възкликна тя.
— Много от моряците са глупаци. Виж нас. — Брашън се засмя на шегата си, само че остана да се смее сам.
— В Бингтаун се срещат жени на такава служба. Все някой ще ме наеме.
— Може би, но не за онова, което очакваш — грубо каза той. — Наистина има жени на такава служба, но повечето от онези, които виждаш на пристанището, работят на семейните си кораби, където бащите и братята им са готови да ги защитят във всеки един момент. Цаниш ли се сама на борда на някой кораб, по-добре си избери отрано някой от екипажа. Ако имаш късмет, избраникът ти ще се окаже достатъчно ревнив, за да те пази от другите. Ако ли не, той ще е натрупал добра печалба от допълнителната си дейност като сводник още преди първото пристанище. А ти не би могла да се надяваш на помощ от страна на капитана и помощниците му — в повечето такива случаи те си затварят очите, за да не дразнят излишно екипажа. И това е при положение, че самите те не се поинтересуват от услугите ти. — Той помълча и добави сопнато. — На теб самата това ти е добре известно. Не е възможно да си отраснала сред моряци и да не го знаеш. Защо изобщо включваш този вариант?