Странно беше колко неща бе приемала тя за даденост. Беше лесно да си купи памучен плат. Но освен това тя щеше да се нуждае от игла, конци и ръкавица. И ножици, с които да реже плата. Възнамеряваше да си ушие малка торбичка, в която да съхранява тези си принадлежности. Ако планът ѝ успееше, те щяха да се превърнат в първите принадлежности от новия ѝ живот.
На пазара тя гледаше с нови очи. Вече не можеше да дели изложеното на неща, които може да си купи веднага, и неща, които ще прибави към семейната сметка. Много от изложените артикули се бяха превърнали в недостъпни за нея. И то не само скъпите платове и изящни бижута, а обикновени неща, като комплект красиви гребенчета. Алтея си позволи да ги разглежда още мъничко, повдигнала ги към косата си, загледана в евтиното огледало. Те биха изглеждали тъй добре в косата ѝ за летния бал. Тя почти можеше да види целия си тоалет — зелена коприна с бяла дантела. И почти можеше да встъпи обратно в живота, който ѝ бе принадлежал само допреди броени дни.
И тогава моментът отмина. Алтея Вестрит и летният бал ѝ се струваха измислица. Колко ли време щеше да мине, преди близките ѝ да отворят сандъчето ѝ и да започнат да гадаят кой дар за кого е предназначен? И дали сестра ѝ и майка ѝ щяха да се насълзят над даровете на дъщерята и сестрата, която бяха позволили да бъде прогонена? Тя си позволи тази мисъл за миг, преди да се усмихне горчиво и да върне гребенчетата обратно върху тезгяха. Нямаше време за подобни сладникави мисли. Дори и те да не отвореха сандъка, това нямаше значение. От значение беше тя да намери начин да оцелее. Противно на глупавия съвет на Брашън Трел тя нямаше никакво намерение да пропълзи обратно като някаква безпомощна глезла. Не. Това само би потвърдило, че всичко онова, което Кайл говори за нея, е истина.
Тя отметна глава и с нова целеустременост продължи сред пазара. Към днешните си провизии девойката подходи непретенциозно: няколко смокини, резен сирене и малко кифли щяха да ѝ стигнат за днес. Две евтини свещи, кутийка прахан и огниво изчерпаха покупките ѝ.
Днес тя нямаше какво друго да прави в града, но въпреки това не ѝ се тръгваше. И остана да се разхожда из пазара, като поздравяваше онези, които я разпознаваха, и приемаше съболезнованията им. Споменаването на баща ѝ вече не я измъчваше; вместо това то се превърна в част от разговор, която трябваше да бъде преодоляна. Тя не искаше да мисли за него, нито възнамеряваше да обсъжда мъката си с полупознати. Още по-малко ѝ се искаше да влиза в разговори за изникналото в семейството ѝ неразбирателство. Колцина ли в града знаеха за това? Кайл не би се заел да тръби наляво-надясно, само че слугите обожаваха клюките. Несъмнено щеше да се разчуе. И Алтея предпочиташе да отсъства по това време.
Но пък в Бингтаун така или иначе нямаше много хора, които я разпознаваха. Самата тя познаваше предимно прекупвачите и посредниците, с които баща ѝ бе търгувал. С течение на годините тя се бе отдръпвала от местното общество, без дори да го осъзнава. Всяка друга жена на нейната възраст би присъствала най-малко на шест събития за последните шест месеца — балове, вечери и прочие. Алтея не бе посещавала подобни сбирки от… от онзи есенен бал. Плаването не ѝ бе позволило. А и по онова време баловете и вечерите ѝ бяха изглеждали нещо маловажно, нещо, към което тя би могла да се завърне във всеки един момент. Но това никога повече нямаше да се случи. Вече нямаше да подбира тоалети, да си слага грим и парфюм. Всичко това бе потънало в морето заедно с трупа на баща ѝ.
Мъката, която Алтея бе смятала за притихнала, неочаквано сграбчи гърлото ѝ. Младата жена закрачи бързо, без да обръща внимание на улицата край себе си. Тя яростно премигваше в намерението си да не допусне сълзите. Най-накрая тя успя да се овладее, да забави крачка и да се огледа.
Тя се бе озовала право пред витрината на Янтар.
Също както по-рано, девойката бе споходена от необичайно лошо предчувствие. Тя не можеше да посочи причина, поради която трябва да се чувства застрашена от една бижутерка, но усещането не можеше да бъде отречено. Тази жена не беше част от Търговците. Тя дори не беше истинска бижутерка, а се занимаваше с дърворезба. Дървени украшения, които тя пробутваше вместо бижута. И в този миг Алтея реши лично да разгледа стоките ѝ. Със същата решителност, с която би сграбчила стрък коприва, тя посегна към вратата на магазинчето и я отвори.