Уинтроу се подчини и остана да стои край прага. Какво ли се искаше от него сега? Може би беше призован, за да прислужва на баща си и неговия гост? Кайл беше облечен добре, почти официално — със стегнати сини панталони и синя куртка с кремава риза. Косата му бе пригладена с ароматно масло и блестеше като златна на светлината на фенерите.
— Ела, синко, и заеми мястото си. Нека забравим за момент, че съм капитан, нека се нахраним добре и поговорим открито.
Баща му посочи към отсрещния стол и се усмихна топло. Това само усили подозрителността на Уинтроу, който се приближи и седна предпазливо. От това място той надушваше печено агнешко, пюре от ряпа, ябълков сос и грах, подправен с мента. Удивително беше каква острота придобиваше обонянието след няколко дена дажби от сух хляб и мазна яхния. Въпреки това юношата прояви сдържаност и бавно разстла салфетката върху скута си, изчакващ разрешение. Той прие предложеното му вино и учтиво благодари за всяко предоставено му блюдо. Усещаше, че баща му го наблюдава, но не си правеше труда да улавя погледа му, а се ограничаваше да напълва и впоследствие изпразва чинията си.
Ако баща му бе възнамерявал да използва тази вечеря като подкуп или предпоставка за мирни преговори, то той бе допуснал грешка. Когато храната изпълни стомаха му и цивилизованата обстановка върна Уинтроу в нормалната реалност, юношата усети нарастващ гняв. При идването си той не бе знаел какво да каже на мъжа, усмихващ се топло към изгладнелия си син. Сега той умишлено мълчеше и се опитваше да си припомни всичко онова, на което бе научен при срещането с подобни ситуации: трябваше да не избързва с преценки и действия, докато не е разбрал мотивацията на противника си. По тази причина младежът продължаваше да се храни мълчаливо и крадешком да поглежда към своя сътрапезник.
Баща му лично отмести чиниите им и предложи на Уинтроу порция крем карамел с плодове.
— Благодаря — насили се тихо да каже Уинтроу, когато десертът бе поставен пред него. Нещо в начина, по който баща му отново зае мястото си, показваше, че наближава моментът, в който целта на тази вечеря ще бъде оповестена.
— Виждам, че имаш добър апетит — добронамерено отбеляза Кайл. — Усиленият труд и морският въздух имат подобен ефект.
— Така изглежда — безстрастно отвърна Уинтроу.
Баща му се засмя.
— Тъй, още се сърдим. Зная, че това ти изглежда трудно, синко, може би ти още си сърдит. Но би трябвало да започваш да осъзнаваш, че това е твоята съдба. Честен труд сред мъже и красотата на кораб с издути платна… Макар че ти още не си имал възможност да изпиташ всичко това. Просто исках да знаеш, че не правя това, за да те измъчвам. Ще дойде време, в което ти ще ми благодариш. Гарантирам ти го. Когато приключим с теб, ти ще познаваш този кораб като истински капитан, защото ще си опознал всяко негово кътче и няма да има работа, която да не си изпълнявал сам. — Баща му помълча и се усмихна горчиво. — За разлика от Алтея, която само твърди, че притежава подобно знание. Ти ще си работил истински, и не просто по прищявка, а като същински моряк, изпълващ с работа всеки миг от смяната си. И сам ще си изпълнявал задачи, които е трябвало да бъдат изпълнени, без да чакаш нареждане.
Баща му отново замълча, този път в очакване на някакъв отговор. Уинтроу не го предостави. В започналото да се проточва мълчание баща му продължи:
— Зная, че онова, което се иска от теб, е тежко. Затова ще ти кажа открито какво те очаква в края на този труден път. След две години очаквам да направя Гантри Амсфорг капитан на този съд. След две години ще очаквам ти да бъдеш готов да станеш негов първи помощник. По онова време ти ще бъдеш съвсем млад. И постът няма да ти бъде подарен. Ти ще трябва да покажеш и на Амсфорг, и на мен, че си готов и достоен за тази отговорност. И това няма да бъде всичко. Дори и ние двамата с него да те одобрим, ще трябва да си се доказал пред самия екипаж. А това е процес, в който не можеш да си позволиш и миг отпускане. Няма да бъде лесно. Но въпреки това е възможност, каквато единици получават.
Кайл се усмихна и пъхна ръка във вътрешния джоб на куртката си, за да извади малка кутийка. Той я отвори и я обърна към сина си. Вътре имаше малка златна обица, оформена по подобие на носовата фигура на Вивачия. Уинтроу бе виждал подобни обици сред другите моряци. Повечето членове на екипажа носеха някакъв знак, за да покажат принадлежността си към дадения кораб. Обица, шал или значка, а онези, които се чувстваха достатъчно уверени, дори се татуираха. Всички тези символи загатваха, че носителят им е отдал най-висшата си вярност на даден кораб. Но подобна постъпка не беше подходяща за един свещенослужител на Са. Баща му би трябвало да осъзнава това. А вместо това той се усмихваше топло и го подканваше: