— Това е за теб, синко. Носи я с гордост.
Истината. Простата истина, напомни си Уинтроу, изречена без гняв или горчилка. Учтиво. Внимателно.
— Това е възможност, която аз не желая. Аз съм способен да оценя предложението ти и ти благодаря за него. Но трябва да знаеш, че никога не бих обезобразил тялото си, като си продупча ухото, за да нося такава обица. Бих предпочел да бъда жрец на Са. Аз вярвам, че това е истинското ми призвание. Зная, че ти смяташ, че ми предлагаш…
— Млъкни!
Под гнева в бащиния му глас се криеше дълбока обида.
— Просто млъкни.
Момчето стисна зъби и се загледа в масата, а баща му продължи, макар и на себе си.
— Бих предпочел да чуя каквото и да е, само не и тези сълзливи бъбрежи за жречество. Кажи, че ме мразиш, кажи ми, че не можеш да понесеш работата, и аз ще зная, че мога да те накарам да си промениш мнението. Но когато се криеш зад тези нелепици… Боиш ли се? Да не те е страх да си продупчиш ухото? Или се боиш от непознатия живот?
Тези въпроси бяха почти отчаяни. Слепешком той диреше начин да убеди Уинтроу в правотата си.
— Не се боя. Просто не искам това. Защо не го предложиш на човека, който наистина копнее за него? Защо не отправиш това предложение на Алтея? — тихо попита Уинтроу. Макар и почти прошепнати, думите прекъснаха тирадата на баща му.
Очите на Кайл блеснаха. Той рязко повдигна пръст.
— Просто е. Тя е жена. А ти, мътните те взели, ще бъдеш мъж. Години наред едва не се давех от отвращение да гледам как Ефрън Вестрит влачи своята щерка подире си и се отнася с нея като със син. А после ти се появи, облечен в кафява пола, с нежно гласче и още по-нежно тяло, със скромни маниери и плашливост. Тогава ми се наложи да се запитам: а нима аз имам основания да се отвращавам? Та моят син се държи по-женствено от Алтея. И тогава разбрах, че е време това семейство…
— Звучиш като калсидец — отбеляза Уинтроу. — Чувал съм, че те се отнасят към жените си почти като към роби. Мисля, че това е следствие от дългия период, в който робството там е било считано за нормално. Щом можеш да повярваш, че някой друг човек може да бъде твоя собственост, не е трудно да обявиш същото за съпругата и дъщерята и да ги накараш да живеят според твое удобство. Но в Джамаилия и Бингтаун ние се гордеем със способностите на жените си. Аз съм изучавал история. Бих искал да ти напомня за сатрапа Малоуда, която управлявала без съпруг в продължение на двадесет години. На нея дължим формулирането на Неприкосновените права, на които основаваме всичките си закони. Но защо да говорим за история, погледни религията. Са, когото ние, мъжете, почитаме като всевечен баща, си остава Са, когато жените виждат в него всевечна майка. Само в Единството има Продължителност. Не по случайност това е най-първото учение на Са. Едва в последните няколко поколения ние започнахме да делим половините на нашата цялост и да…
— Не съм те довел тук, за да слушам свещеническите ти бръщолевения — остро заяви Кайл Хейвън. Рязкото му надигане би преобърнало масата, ако тя не беше прикрепена към пода. — Ти може и да не си я спомняш, но твоята баба, майка ми, беше родом от Калсид. Да, тя се държеше по начина, който е подобаващ за една жена, а баща ми се придържаше към мъжките дела. Тази подредба по никакъв начин не ми навреди. Погледни майка си и баба си! Нима те ти изглеждат щастливи и доволни? Обременени с отговорности и дългове, които ги сблъскват с най-неприятната страна на света; заети да се разправят с дегенерати и постоянно да се тревожат за сметки, кредити и дългове: как ти се струва това? Това не е животът, който се зарекох да осигуря на майка ти, Уинтроу, или сестра ти. Няма да позволя майка ти да грохне като баба ти Вестрит. Не и докато аз съм мъж. Не и докато мога да те направя мъж, който да последва примера ми и да се нагърби с отговорностите си към това семейство. — Кайл Хейвън стовари длан върху масата и кимна, подчертаващ окончателността на изреченото току-що. Думи, на които той очевидно придаваше тежестта на предсказание.
Уинтроу не можеше да намери отговор. Той се взираше в баща си и се опитваше да открие нещо, което да обединява двамата, за да започне да разговаря с него. Но не намираше нищо подобно. Двамата бяха обединени от кръвна връзка, ала този човек насреща му беше непознат, а неговите убеждения бяха тъй различни от всичко, което Уинтроу бе приел, че юношата не виждаше надежда да се разбере с него.