Ревът, приветствал това му изказване, едва не го оглуши. Кенит скромно сведе очи, за да се спогледа съзаклятнически с дървеното личице, привързано към китката му.
Пиршеството трая дълго, не просто до късно през нощта, а и подир зазоряване. Към края повечето от местните се олюляваха от киселото вино, а Кенит имаше усещането, че вътрешностите му са се пресекли. По време на пира Соркор не само бе намерил удобен момент, в който да помоли за прошка, задето се е усъмнил в капитана си: помощникът му бе признал, че по-рано го е смятал за безсърдечен човек, студен като змия. На Кенит не се бе наложило да пита за причината, довела до тази промяна на мнение. Той вече бе чул, от няколко източника, колко разчувствани били хората му, когато самият той — един от най-коравосърдечните капитани от Пиратските острови — се насълзил при вида на ужасяващите условия в трюма на робския кораб. Той бе спасил робите, бе проливал сълзи за тях, а подир това им бе върнал не само свободата, а и изгубените близки. Със закъснение Кенит осъзна, че е могъл да придобие това селище и без да дава кораба, само че стореното беше сторено. И без това той разполагаше с половината от плячката, която те успееха да приберат. Без никакви усилия. Това не беше лошо начало. Никак даже не беше лошо.
— Просто бих искала да го видя още веднъж, преди да отплава. Майка също.
След като каза това, Кефрия побърза да вземе чашката си с чай и да отпие. Тя се стараеше да говори небрежно, като жена, която иска от съпруга си някаква съвсем дребна услуга, а не нещо от изключителна важност за нея.
Кайл Хейвън избърса уста и остави салфетката обратно на масата.
— Зная, мила. Зная, че ти е трудно. Ти не си го виждала толкова време, а почти веднага след пристигането си той отново изчезва. Но трябва да запомниш, че в края на това пътуване аз ще доведа обратно един здрав млад мъж. Един син, с когото ще имаш основания да се гордееш. В момента той си няма представа за нищо. Работата, която учи, е трудна, той е обезкуражен, сигурен съм, че мускулите го болят всяка вечер.
Той повдигна чашата си, навъси се и я върна върху чинийката.
— Сипи ми още чай. Та, ако го доведа при мама и баба, той ще приеме това за възможност да ви се оплаква. Той ще хленчи и ще се моли, вие и двете ще се разстроите, а той ще се върне обратно в началото. Не, Кефрия. Довери ми се. И за двама ви не би било добре. И за майка ти също. Покрай смъртта на Ефрън тя си има достатъчно грижи. Нека не ѝ струпваме допълнителни неволи.
Кефрия бързо се приведе напред, за да напълни отново чашата на съпруга си. Тя толкова се бе зарадвала, когато той се бе присъединил към нея за закуска; бе се чувствала уверена, че ще успее да го убеди. От толкова дълго време той не ѝ бе отделял от времето си. Кайл бе започнал да се прибира изтощен всяка вечер и да се надига от кревата им още призори, за да се върне на кораба. Тази сутрин той бе останал да се излежава и Кефрия бе дръзнала да се обнадежди, че това е добър знак. И когато той ѝ бе казал, че ще има време да закуси заедно с нея, надеждите ѝ допълнително се бяха разгърнали. Но сега тя разпознаваше тона, с който той говореше за Уинтроу. Тук нямаше място за спор. В името на разбирателството тя трябваше да изостави надеждите си.
Повече от две седмици бяха изминали от деня, в който Кайл бе отвел сина им на кораба. През тези две седмици съпругът ѝ не бе споменал нищо за него и беше отговарял съвсем оскъдно на питанията ѝ. Почти като в дните непосредствено след изпращането му в манастира. Тя нямаше представа за затрудненията, пред които се изправя Уинтроу, така че не можеше да насочи тревогите си към нещо конкретно. И те продължаваха да я измъчват в неяснотата си, издебващи всеки миг, в който умът ѝ не бе зает с някакви други мисли. Най-често тревоги за скръбното мълчание на майка ѝ или изчезването на Алтея. Кефрия можеше да се утешава единствено с мисълта, че поне знае къде се намира синът ѝ. Освен това Кайл беше негов баща. Той не би позволил нещо да се случи на най-големия му син. И щеше да ѝ каже, ако възникнеше някакво сериозно основание за притеснения. Несъмнено той знаеше какво прави. Може би точно подобна твърдост бе нужна на момчето. В тази сфера самата Кефрия не можеше да претендира за знание.
Тя бавно си пое дъх, за да се успокои, и премина към следващата тягостна тема.
— Виждал ли си… — Жената се поколеба. — Алтея идвала ли е при кораба?
Кайл се навъси.
— Не и от деня, в който глупакът Торг се опитал да я прогони. Бях издал нареждания тя да не бъде допускана на борда, но нямах предвид той да се опитва да я пъди. Иска ми се той да беше проявил достатъчно разум, за да ме потърси. Ако бях там, аз щях да завлека тази девойка тук, където ѝ е мястото.