Тонът му недвусмислено показваше, че мнението на Алтея не би имало значение.
В стаята имаше единствено една слугиня, но въпреки това Кефрия снижи глас.
— Тя не се е отбивала да види майка. Зная, защото питах. Изобщо не се е прибирала. Кайл, къде би могла да е отишла? Неотдавна сънувах кошмари. Боя се, че тя може да е убита. Или да ѝ се е случило нещо по-лошо. Онази вечер си мислех… дали не е възможно тя да се е промъкнала на борда на Вивачия? Тя винаги е изпитвала силна привързаност към този кораб. И е достатъчно упорита да се прокрадне и да се укрие някъде, за да изчака вие да отплавате в открито море. И когато сте се отдалечили достатъчно, тя…
— Тя не се е скрила на борда на кораба — прекъсна я Кайл по начин, който издаваше пренебрежение към тези глупави женски догадки. — Най-вероятно е отседнала някъде в града. Тя ще се върне веднага щом ѝ свършат парите. Когато това стане, искам да бъдеш строга. Не започвай да подскачаш около нея и да ѝ разказваш колко си се притеснявала. И не я гълчи като гневна кокошка. На това тя няма да обърне внимание. Бъди твърда. Дръж я без пукната пара, докато не започне да се държи подобаващо. А подир това я дръж изкъсо. — Той се пресегна над масата и положи длан върху ръката на съпругата си; жест, чиято нежност не съответстваше на думите му. — Мога ли да разчитам на теб, че ще сториш онова, което е най-разумно и най-добре за нея?
— Няма да бъде лесно… — заекна Кефрия. — Алтея е свикнала да получава своето. А мама…
— Зная. Майка ти се колебае. В този момент преценката ѝ е разколебана. Тя е изгубила съпруга си и се бои да не изгуби и дъщеря си. Но тя ще изгуби Алтея единствено ако отстъпи пред нея и ѝ позволи да лудее по предишния начин. Ако майка ти иска да я задържи, ще трябва да я принуди да се върне у дома и да заживее по начин, който подобава на една жена. Само че в момента майка ти не вижда нещата по този начин. Тя също се нуждае от време, Кефрия. Дай им това време. В един момент и двете ще видят, че сме били прави. И тогава ще ни благодарят. Какво има?
В отговор на тихо почукване съпрузите се обърнаха към вратата: Малта надничаше иззад ъгъла.
— Може ли да вляза? — свенливо попита момичето.
— Майка ти и аз в момента разговаряме — оповести Кайл. Той сметна това за достатъчен отговор, защото престана да обръща внимание на дъщеря си и отново се обърна към съпругата си. — Намерих време да разгледам книжата на северните имоти. Наемателите от фермата Ингълби не са плащали наем за последните три месеца. Те трябва да бъдат изнесени. Или цялата ферма да бъде продадена. Едно от двете.
Кефрия взе чашката си и я обви с длани. Понякога, когато трябваше да прояви несъгласие със съпруга си, тя се изнервяше и ръцете ѝ започваха да треперят. Това дразнеше Кайл.
— Тази ферма принадлежи на мама, Кайл. Тя е част от нейната зестра. А наемателите са нейната дойка и съпругът ѝ. Двамата вече остаряват; майка винаги обещаваше на Тетна, че нищо няма да ѝ липсва, така че…
Кайл отпусна чашата си тъй рязко, че чаят се разля върху бялата покривка.
— Точно това мислене не ни позволява да изплуваме — раздразнено въздъхна той. — Нямам нищо против милосърдието и лоялността, Кефрия. Но ако за майка ти е толкова важно да се грижи за двойка изкуфели старци, нека ги доведе тук, да им даде стая в крилото на прислугата и да им възложи някаква дребна работа, подходяща за годините им. Не се съмнявам, че тук от тях ще има по-голяма полза. А и за самите тях ще бъде по-удобно. Няма причина да прахосваме цяла ферма заради тях.
— Тетна е отраснала тук… — поде Кефрия. И сепнато подскочи, когато мазолестата длан на съпруга ѝ се стовари върху масата.
— А пък аз съм отраснал във Фромърс. Само че на мен никой няма да ми даде къща там, когато съм остарял и обеднял заради немарливото ръководене на семейните финанси. Кефрия, замълчи за момент и ме остави да довърша онова, което се опитвам да ти кажа. Зная, че тази земя принадлежи на майка ти. Зная, че аз нямам директното право да се намесвам. Просто искам да ѝ предадеш съвета ми. Съпътстван от предупреждението, че никакви пари няма да бъдат пренасочвани за поддръжката на тази ферма. Ако майка ти не е в състояние да извлича достатъчни приходи от тази земя, то нека я остави да гние. Но повече пари няма да бъдат прахосвани. Това е всичко.
Той рязко се обърна към вратата и протегна пръст.
— Малта, ти подслушваш ли? Ако искаш да се държиш като слугиня, мога да се погрижа да получиш слугински задължения.