Малта продължаваше да наднича отвъд рамката на вратата, със сепнат вид.
— Моля за извинение, татко. Исках да изчакам двамата с мама да приключите разговора си, за да говоря с теб.
Кайл въздъхна тежко и подбели очи към съпругата си.
— Децата трябва да бъдат възпитани да не прекъсват другите, Кефрия. Влез, Малта; очевидно е, че не можеш да чакаш по подобаващ начин. Какво искаш?
Малта прекрачи прага и побърза да притича напред в отговор на навъсването на баща си. Тя направи реверанс пред него и отбягвайки погледа на майка си, обяви:
— Летният бал вече мина. Разбирам, че трябваше да го пропуснем. Но есенното празненство е след седемдесет и два дена.
— Е, и?
— Искам да отида.
Баща ѝ раздразнено поклати глава.
— Ще отидеш. Още от шестгодишна ти също отиваш. Като всички, които са част от Търговско семейство. С изключение на онези като мен, които трябва да плават. Съмнявам се, че ще успея да се върна за този бал. Но ти ще отидеш. Защо ми губиш времето с това?
Малта хвърли поглед към неодобрителното лице на майка си и каза:
— Мама каза, че тази година има вероятност и да не отидем. Заради смъртта на дядо. — Девойчето си пое дъх. — Каза още, че дори и ако сме били отидели, аз пак нямало да съм достатъчно голяма за истинска бална рокля. Татко, не искам да отида на есенното празненство с детска рокличка. Дело Трел е голяма колкото мен, а ще носи бална рокля тази година.
— Дело Трел е с единадесет месеца по-голяма от теб — намеси се Кефрия. Лицето ѝ беше пламнало, задето дъщеря ѝ се осмеляваше да се оплаква от такова нещо пред баща си. — И ако тя се появи на празненството с рокля, много ще се изненадам. Самата аз не отидох на този бал облечена като жена преди да навърша петнадесет. А ние сме в траур. От нас тази година не се очаква нищо. Не е подобаващо…
— Роклята може да бъде тъмна. Кариса Крев беше на бал само два месеца след смъртта на майка си.
— Ще отидем само ако баба ти реши, че е подходящо — решително каза Кефрия. — За което се съмнявам. И ако отидем, ти ще се облечеш както подобава за момиче на твоите години.
— Ти ме обличаш като дете! — проплака Малта. Гласът ѝ трепереше от обида. — Вече не съм малко момиченце. Татко, тя ме кара да нося поли до половината пищял, с набран ръб, като че се страхува, че ще започна да тичам сред локвите. И ме кара да сплитам косата си както като бях на седем. И ми връзва панделки на яката, и ми позволява да нося само цветя, а не бижута, и…
— Достатъчно — предупреди Кефрия, но за нейна изненада съпругът ѝ се засмя.
— Ела тук, Малта. Избърши си сълзите и ела. Тъй — продължи Кайл, когато дъщеря му се приближи достатъчно, за да се озове на коляното му. Той се обърна към лицето ѝ. — Ти мислиш, че си достатъчно голяма, за да се обличаш като жена. После ще започнеш да искаш ухажори.
— Татко, по това време ще съм станала на тринадесет… — поде Малта, но баща ѝ я спря и над главата ѝ погледна към съпругата си.
— Ако решите да отидете — внимателно поде той — какво лошо би имало да ѝ позволите да носи истинска рокля?
— Тя е още момиче! — възмутено протестира Кефрия.
— Нима? — възрази Кайл. В гласа му се долавяше гордост. — Виж каква млада дама е станала дъщеря ти, Кефрия. Ако е още момиче, то тя е добре развито момиче. Майка ми винаги казваше, че едно момче става мъж, когато се докаже като мъж, но момичето се превръща в жена, когато пожелае да бъде жена. — Той помилва Малта по косата, а девойчето се усмихна сияещо насреща му. И хвърли умолителен поглед към майка си.
Кефрия се постара да прикрие шока си, че съпругът ѝ взема страната на дъщеря им.
— Кайл, Малта, това просто не е пристойно.
— И какво му е непристойното? Какво ще навреди? Дали ще бъде тази година, или следващата, какво значение има, стига дългите рокли да ѝ стоят добре?
— Тя е само на дванадесет — тихо каза Кефрия.
— Почти на тринадесет съм. — Малта усещаше предимството си и се възползваше от него. — Моля те, мамо, съгласи се! Кажи, че мога да отида на бала и че ще бъда с истинска рокля.
— Не. — Кефрия бе решена да защити позицията си. — Ще отидем само ако баба ти разреши. Иначе би било скандално. В това съм категорична.
— Но ако все пак отидем? — продължаваше Малта. Тя отново се обърна към баща си. — Тате, кажи, че мога да облека истинска рокля, ако мама ми позволи да ида на бала.
Кайл прегърна дъщеря си.
— Това ми се струва разумен компромис — предложи той на съпругата си. А на Малта додаде: — Ще отидеш само ако и баба ти отиде. И няма да ѝ досаждаш и да я увещаваш. Но ако тя се съгласи, ти също ще отидеш, с истинска рокля.