— Благодаря ти, татко — каза девойката. Тя изглеждаше като човек, постигнал най-скъпото си желание.
Нещо, наподобяващо гняв в сковаващия си ефект, плъзна по жилите на Кефрия.
— Сега си свободна, Малта. Бих искала да говоря с баща ти. И след като смяташ, че си достатъчно голяма, за да се обличаш като жена, време е да ми покажеш, че притежаваш нужните умения. Довърши бродерията, която се търкаля из стаята ти вече трета седмица.
— Но това ще ми отнеме цял ден! — мъчително се възпротиви Малта. — Искам да се срещна с Кариса и двете да отидем до улицата на тъкачите, за да разглеждаме платове…
Гласът ѝ затихна, когато тя видя изражението върху лицето на майка си. Момичето мълчаливо скочи на земята и изтича навън.
Веднага подир излизането ѝ Кайл избухна в смях. Просто нямаше друга постъпка, с която той да наскърби съпругата си повече. Обидата бе видима върху лика ѝ, но Кайл не осъзна грешката си, а продължи да се смее, още по-силно.
— Да можеше да се видиш — съумя да изрече той. — Колко си гневна, задето дъщеря ти е смогнала да те заобиколи! Но какво можех да направя? Ти знаеш, че тя винаги е била моя любимка. Пък и какво толкова?
— Това би могло да привлече към нея внимание, с което тя още не е готова да се оправя. Кайл, когато една жена отиде на есенния празник с първата си бална рокля, това е нещо повече от дълга до пода пола. Това е знак, че тя бива представяна пред Бингтаун като жена. И че тя е достатъчно голяма, за да бъде ухажвана; че семейството ѝ е готово да приема предложения за ръката ѝ.
— Е, и? — Кайл вече не се смееше толкова. — Не е нужно да се съгласяваме.
— Тя ще бъде канена на танц — неумолимо продължаваше Кефрия. — Не от момчета на нейната възраст, защото на тях все още ще се гледа като на момчета. Тя ще танцува с мъже, млади и възрастни. Тя не само е лоша танцьорка, а и още не е научена да разговаря с мъже. Или как да се оправя с внимание, което е… нежелано от нея. Тя може да допусне неподходящи аванси, без дори да осъзнава, че ги допуска. И по-лошо, една нервна усмивка или кикотене би могло да изглежда като знак, че тя ги окуражава. Иска ми се да се беше допитал до мен, преди да ѝ разрешиш.
Смущението на Кайл бързо премина в раздразнение. Той рязко се изправи и захвърли салфетката си върху масата.
— Разбирам. Може би просто трябва да се преместя да живея на борда на кораба, за да спра да ти се пречкам да определяш съдбата на семейството! Изглежда забравяш, че Малта е и моя дъщеря. Щом тя е на дванадесет години, а още не е била научена да танцува и да води светски разговор, може би трябва да кориш себе си за това! Първо изпращаш сина ми да бъде свещеник, а сега се държиш сякаш аз нямам право да определям как да бъде отглеждана моята дъщеря.
Кефрия бе скочила на крака, вкопчена в ръкава му.
— Кайл, моля те, не се сърди. Не исках да кажа това. Разбира се, че искам да помагаш в отглеждането на децата. Просто трябва да мислим за репутацията на Малта, ако искаме тя да бъде гледана като подобаващо отгледана млада жена.
Но Кайл нямаше да бъде разубеден.
— В такъв случай те съветвам да се погрижиш тя да получи съответните уроци, вместо да я пращаш да шие гоблени. На мен ми предстои да се оправям с кораб. И да възпитавам един млад мъж. И всичко това заради решение, в което аз нямах думата.
Той съумя да съчетае отскубването на ръката си с жест, напомнящ прогонването на муха, и с бързи крачки излезе. Кефрия остана насред стаята, с длан, повдигната пред лицето.
Накрая тя се отпусна обратно на стола си, напълни дробовете си с въздух и започна да масажира слепоочията си. Непролети сълзи глождеха очите ѝ. Толкова много напрежение, толкова много спорове се трупаха в последно време. Сякаш в този дом нямаше и миг покой. Кефрия се улови, че копнее за времето, когато баща ѝ беше здрав и пътуваше заедно с Алтея, а самата тя и майка ѝ се грижеха за къщата и за децата.
В онези дни завръщанията на Кайл бяха представлявали същински празник. По онова време той беше капитан на борда на Дръзка. И всички го хвалеха. Колко бил красив, колко спретнат изглеждал. Дните си на сушата той прекарваше заедно със съпругата си: в безценно уединение в спалнята им или в разходки из Бингтаун. От всяко свое пътуване той се бе завръщал с купища подаръци за нея и децата им; в тези мигове Кефрия се бе чувствала като млада булка. Но откакто бе поел Вивачия, Кайл бе станал толкова сериозен. И толкова… Тя се опитваше да се сети за подходяща дума. Алчен? Не, тя отхвърли тази дума. Той просто беше човек, заставащ начело. А след смъртта на баща ѝ той бе разширил това си качество над всичко: не само над семейния кораб, а и над домакинството, земите, децата и дори, печално си помисли тя, сестра ѝ и майка ѝ.