Преди двамата разговаряха до късно през нощта — дълги разговори без някакво сериозно съдържание. Кайл обичаше да отмества завесите на балдахина, за да може лунната светлина да се разлива върху леглото им. Той ѝ разказваше за гнева на бурите, които бе преживял, и красотата на издутите от попътен вятър платна. И в същото време я бе милвал с ръце и с очи, които казваха, че той я намира удивителна като морето. Сега той говореше малко, предимно за продадените стоки и заменилия ги товар. И непрекъснато ѝ напомняше, че възраждането или пълният крах на рода Вестрит лежат изцяло върху неговите плещи. Отново и отново той ѝ се заричаше, че щял да покаже на Търговците от Бингтаун някои неща за прозорливост и хитрост. Нощите, които двамата прекарваха заедно, вече не ѝ донасяха нито удовлетворение, нито отдих. Дните си Кайл прекарваше край кораба. Кефрия бе принудена да признае пред себе си, че е започнала с нетърпение да чака деня на отплаването му. В отсъствието на съпруга си тя поне щеше да си върне част от спокойствието на обичайните си дни.
Разнеслите се стъпки я накараха да повдигне глава — едновременно с надежда и с отвращение от завръщането на съпруга ѝ. Но влязлата се оказа майка ѝ. Тя погледна към Кефрия и останките от закуската. Подир това погледът ѝ се плъзна из стаята в търсене на нещо друго. Или на някой друг.
— Добро утро, мамо.
— Добро утро — тихо отвърна майка ѝ. — Чух, че Кайл излезе.
— И затова слизаш чак сега — горчиво подметна Кефрия. — Майко, неприятно ми е, че го отбягваш. Има неща, които трябва да бъдат обсъдени и решени…
Старицата се усмихна с притиснати устни.
— Нещо, което е невъзможно, когато Кайл е наблизо. Кефрия, прекалено съм изморена и скърбяща, за да говоря тактично. Твоят съпруг не оставя възможност за обсъждане. Излишно е двамата с него да си разменяме думи, защото помежду ни няма разбиране. Той се вслушва единствено в своята преценка. — Тя поклати глава. — Тези дни само две неща ми се въртят в главата. Или скърбя за баща ти, или се укорявам за бъркотията, в която превърнах наследството му.
Въпреки неотдавнашния си гняв, Кефрия се наскърби от думите ѝ. Нейният отговор бе тих, обиден:
— Той е добър човек, майко. Той прави онова, което смята, че е най-добре за нас.
— Това може и да е истина, но по никакъв начин не ме утешава, Кефрия. — Роника отново поклати глава. — Баща ти и аз смятахме, че Кайл е добър човек, иначе не бихме ви дали благословията си. Но в онези дни двамата с него не бихме могли да предвидим дори и частица от всички онези неща, сполетели ни впоследствие. За теб щеше да бъде по-добре да се омъжиш за Търговец. За всички ни щеше да бъде по-добре, ако ти бе взела за съпруг някой, който е по-запознат с нашите традиции.
Майка ѝ се настани на масата. Движенията ѝ съответстваха на старостта ѝ, сковани и предпазливи. Тя извърна лице от ярката лятна утрин; може би сиянието нараняваше очите ѝ.
— Погледни до какво ни докара неговото желание да прави онова, което по негова преценка е най-добре. Алтея все още я няма. А младият Уинтроу е принуден да стои на кораба. Това не е добре. Нито за момчето, нито за кораба. Ако Кайл наистина осъзнаваше същината на един жив кораб, то той никога не би оставил сина ви на борда на току-що съживил се кораб. Чувала съм, че първите няколко месеца след събуждането на живия кораб са изключително важни. Вивачия се нуждае от спокойствие; тя има нужда да бъде уверена в своя капитан. Не са ѝ нужни принуда и спорове. А идеята му да пренася роби на борда ѝ… Само от мисълта ме побиват тръпки. — Тя повдигна глава и прикова Кефрия с поглед. — Срамувам се, че с подобно спокойствие приемаш да излагаш сина си на всички онези скверности, които са неделима част от плаването на робски кораб. Как можеш да допускаш той не само да бъде свидетел, а и съучастник? В какво според теб трябва да се превърне той, за да оцелее?
Думите ѝ породиха неназоваема отврата у Кефрия, но тя стисна юмруци под покривката и овладя треперенето си.
— Кайл казва, че той няма да бъде груб с Уинтроу. А що се отнася до робите: той сам изтъкна, че ненужните страдания само биха увредили стойността на ценен товар. Аз обсъдих с него всички ужасни неща, които бях чувала за робските кораби. И той ми обеща, че Вивачия няма да се превърне в поредния зловонен плаващ ковчег.
— Дори ако Кайл се отнася към Уинтроу като към дъщеря, момчето пак ще страда от всичко онова, което ще види. Претъпканите трюмове, погиналите сред веригите, жестокостта, необходима за запазването на дисциплина сред такъв товар… това не е правилно. Просто не е правилно. И двете го знаем. — Гласът на майка ѝ не търпеше възражение.