— Но ние имаме робиня под самия си покрив. Рейч, която Давад ти отстъпи, когато татко боледуваше.
— Не е правилно — потрети Роника Вестрит. — Аз исках да я изпратя обратно при Давад. Но когато се опитах да я отпратя, тя падна на колене и започна да ме умолява. В Калсид тя би се продала добре, защото притежава известно образование. Самата тя осъзнава това. Съпругът ѝ вече е продаден там, заради неизплатени дългове. Двамата били родом от Джамаилия. И когато не могли да погасят задълженията си, тя, съпругът им и синът им се озовали върху робския подиум. Мъжът ѝ бил образован човек, комуто определили висока цена. Но тя и детето били продадени евтино на един от Давадовите посредници. — Старицата бе започнала да говори по-глухо. — Тя ми разказа за пътуването насам. Момченцето ѝ не оцеляло. И въпреки това аз не смятам, че Давад Рестарт е жесток човек, поне не и умишлено. Нито е толкова неумел в делата си, та да увреди стойността на ценен товар.
Гласът на Роника бе останал безизразен. По кожата на Кефрия плъзнаха тръпки, когато разпозна думите на Кайл.
— Мислех, че вече съм привикнала със смъртта. В годините след като братята ти починаха, аз смятах, че тя е нещо, което съм издържала и преодоляла. Сега, когато баща ти го няма, аз отново си спомних колко внезапен и необратим е този момент. Мъчително е да го преодолееш, когато той е предизвикан от зараза. Но момчето на Рейч е умряло, защото стомахчето му не могло да понесе непрекъснатото мятане на задушаващия, претъпкан трюм. То не могло да задържи противния хляб и застоялата вода, давани им от екипажа. Тя трябвало да гледа как малкото ѝ дете умира.
Майка ѝ повдигна очи и потърси погледа на дъщеря си. В тях Кефрия видя мъка.
— Защо не си се обърнала към екипажа, когато са ви раздавали храна, попитах я аз. Те биха те извели на палубата, биха ти дали малко подходяща храна. Тя ми каза, че го сторила. Каза ми, че умолявала всеки път, когато надзирателите слизали да раздават храна или да отнесат кофите. Но моряците не ѝ обръщали внимание. Тя не била единствената молеща за милост. Редом с нея били оковани зрели мъже и млади жени, които умирали също като детето ѝ. Когато трябвало да отнесат трупа на умрелия край нея и детето ѝ, надзирателите извлекли телата като обикновени чували. Тя знаела, че невръстното телце ще бъде хвърлено на змиите, които следват кораба. И тази мисъл я накарала да полудее.
— Иронично било, че точно тази лудост я спасила. Защото когато тя започнала да крещи към змиите, да ги зове да строшат корпуса и да погълнат и нея, когато започнала да умолява Са да изпрати вятър и вълни, които да запратят кораба към скалите, нейните вопли засегнали моряците по начин, оказвал се невъзможен за горещите ѝ молби. Те не искали тази жена, която вече не искала да живее, да докара смъртта им. Тя била бита, но не замлъквала. И когато корабът пуснал котва в Бингтаун, тя била свалена, защото моряците се кълнели, че неотдавнашната буря била призована именно от нея. И заявявали, че няма да плават, докато тя е на борда. Давад трябвало да приеме разписка за нея; тя била товар, принадлежащ нему. Но тъй като в Бингтаун той не би могъл да притежава робиня, Давад я обявил за своя прислужничка. А когато започнал да се смущава от взирането ѝ и от обвиненията, които тя запращала насреща му, той я изпратил при нас. Както виждаш, неговият дар произтича по-скоро от страх, отколкото от желанието му да ни се притече на помощ в труден момент. Боя се, че точно в това се е превърнал Давад: човек, за когото страхът е по-силен от желанието да твори добро.
Старицата замълча за момент.
— И със значителна доза алчност. Не мислех, че Давад е от хората, които биха могли да чуят история като тази на Рейч и подир това да продължат да се занимават с търговията, пораждаща ужаси като нейния. Но ето че той прави точно това. И на всичкото отгоре той неотклонно съветва познатите си да подкрепят приемането на робството в Бингтаун. — Очите ѝ отново пронизаха Кефрия. — Ти, в качеството си на наследница на покойния си баща, получаваш и неговия глас в Съвета. Нямам съмнение, че Давад ще започне да се увърта около теб и да те увещава да подкрепиш предложението му. И ако твоите собствени икономически интереси съвпадат с поддържането на робството… Как според теб Кайл ще те принуди да гласуваш?
Кефрия се чувстваше парализирана и не смееше да отговори. Искаше ѝ се да каже, че нейният съпруг не би подкрепил приемането на робството в Бингтаун, ала умът ѝ вече знаеше истината. Ако притежаването на роби станеше законно, някои от имотите на семейство Вестрит отново щяха да се окажат доходоносни. Нивите. Калаената мина. И не само това: на Кайл не би се налагало да отнася товара си чак до Калсид, за да го продаде на сметка, а би могъл да разпродава робите още тук, в Бингтаун. По-малката продължителност на пътуванията не само означаваше повече курсове, а и по-малка смъртност сред товара…