Жената потръпна, осъзнала пълното значение на мисълта си. По-голяма част от товара му щеше да пристига жива. Още от самото начало тя бе приела, че щом Кайл е избрал да търгува с роби, то някои от тях неизменно щяха да умират. И то не от болест или старост — Кайл беше прекалено умен, за да купи роби, за които имаше голяма вероятност да умрат. Не, тя очакваше, че те ще умират заради самото пътуване. Бе приела, че това трябва да се случи. Но защо? По време на своите собствени пътувания с кораб тя никога не бе изпитвала страх за здравето или за живота си. Излизаше, че единствено отношението към пленниците може да бъде причина за тази смъртност. Отношение към роби, което напълно вероятно можеше да представлява част от задълженията на Уинтроу като моряк. Нима нейният син щеше да се научи да остава безразличен към умоляващите ридания на млада жена, която проси милост за детето си? Нима той щеше да помага в отнасянето на издъхнали тела, които да се превърнат в храна за морските змии?
Изглежда майка ѝ бе отгатнала посоката на мислите ѝ, защото тя каза тихо:
— Помни, гласът принадлежи на теб. Ти можеш да го отстъпиш на съпруга си, ако желаеш. Много от съпругите на тукашните Търговци биха постъпили така, макар че законът на Бингтаун не го изисква. Помни, родът Вестрит получава само един глас в Търговския съвет. Само един. И ако се отречеш от този глас, губиш правото да си го изискаш обратно. Единствено Кайл би могъл да го предаде другиму.
Кефрия се чувстваше сама, споходена от ледени тръпки. Каквото и решение да вземеше, тя щеше да страда. Тя не се съмняваше, че Кайл би се застъпил за робството. И почти можеше да си представи логичните му аргументи, в които той изтъква, че робите в Бингтаун биха се радвали на много по-лека съдба от онези в Калсид. Той щеше да я убеди. И когато това станеше, майка ѝ щеше да престане да я уважава.
— Това е само един глас — промълви тя. — Един от петдесет и шест.
— Петдесет и шест Търговски фамилии — призна майка ѝ. И продължи: — Знаеш ли колко са новодошлите, придобили достатъчно лефри земя, за да предявяват право на присъствие в Съвета на Бингтаун? Двадесет и седем. Виждам, че изглеждаш шокирана. Аз реагирах по същия начин, когато научих за първи път. Изглежда има хора, които се заселват на юг от нас, мълчаливо закупуват земя с разрешението на новия сатрап и пристигат в Бингтаун, за да поискат да бъдат включени в Градския съвет. Този втори Съвет, който ние създадохме — в проява на справедливост, за да могат имигрантите от Трите кораба да разполагат с място, където да разрешават проблемите си и да участват в съдбата на Бингтаун — сега бива използван срещу нас.
— Освен това не става дума единствено за вътрешен натиск. Калсид също поглежда алчно към нашите богатства. Жителите му са притискали северната ни граница неведнъж, а онзи глупав младок, сатрапът, почти е готов да им отстъпи. И всичко това заради подаръците, които те му изпращат: жени, бижута и упойващи билки. Той няма да се застъпи за Бингтаун, ако с това рискува да влоши взаимоотношенията си с Калсид. Той дори не е склонен да спазва обещаното ни от Есклепий. Носят се слухове, че новият сатрап е изпразнил столичните съкровищници с прахосническата си политика и търси нови начини да ги напълни. Един от начините е да преотстъпва земи на всеки, който спечели благоразположението му с дарове или обещанията за дарове. Той раздава земята ни не само на джамаилски благородници, а и на калсидските си подмазвачи. Така че може и да си права, Кефрия. Може би един глас с нищо няма да спре промените, които връхлитат Бингтаун.
Майка ѝ се надигна от масата. Тя не бе хапнала нищо, дори чай не беше пила.
По пътя си към вратата старицата въздъхна:
— След време дори и единодушието на петдесет и шестте Търговски гласа няма да смогне да се противопостави на тази вълна новодошли. И ако сатрап Косго с подобна лекота нарушава едно от обещанията, дадени ни от негов предшественик, какво би могло да ни гарантира, че той ще спази и останалите? Колко време ще мине, преди монополите, предоставени изключително на нас, бъдат на свой ред продадени? Не бих искала да мисля какво би могло да се случи. Това би означавало нещо много повече от края на познатите ни обичаи. Какво биха могли да предизвикат такива алчни и непредпазливи люде, ако поемат по Дъждовната река, дори не ми се и мисли.